Кейтлин Съмърсби Тръмбо също беше с халат на „Мауна Пеле“ и с напитка. Тръмбо знаеше какво е – чиста водка с лед. Тя седеше на шезлонг, вдигнала крака и разкриваща дълго и невероятно гладко бедро. Лампионът до нея превръщаше дългата й меденоруса коса във водопад от сияния. Тръмбо усети старата тръпка, която го бе накарала да се ожени за нея… както и факта, че тя самата бе спечелила няколкостотин милиона долара. Колко жалко, че беше такава кучка.
— Кейт, радвам се да те видя.
За миг тя само го погледна. Той обикновено мислеше, че очите й са сини като метличини, но сега бяха ледниковосини.
— Накара ме да чакам – каза тя накрая. Тръмбо така и не се бе научил да разгадава този тон: той бе отчасти тонът на нацупено, разглезено момиченце, отчасти ледена кралица и една част властна бизнес дама. Но като цяло – кучка.
— Бях зает – каза той и чу как гласът му добива обичайната войнственост.
Кейтлин Съмърсби Тръмбо изсумтя с хубавия си нос.
Преди тя да заговори отново, Тръмбо се опита да поеме инициативата:
— Знаеш, че нарушаваш условията по раздялата, като идваш тук.
Очите й проблеснаха.
— А ти знаеш, че не ги нарушавам. Това не е твое жилище. А имот. И хотел.
Тръмбо се усмихна.
— И то с Майрън… – Кимна към изтегналия се на шезлонга адвокат. – По-добре внимавай, Кейт. Може да има видеокамери в спалните.
Тя вирна брадичка.
— Няма да се учудя. – Погледна към адвоката. – Големият Ти винаги е обичал повече да гледа, отколкото да действа.
Тръмбо осъзна, че скърца със зъби.
— Какво искаш?
— Знаеш какво искам.
— Не можеш да ги имаш – каза Тръмбо. – Топките ми са закачени за тялото.
— Искам „Мауна Пеле“.
— И него не можеш да имаш.
Тя вирна още повече брадичка.
— Направихме ти честно предложение.
Тръмбо се засмя.
— Кейт, Кейт, Кейт… Похарчих повече от осемдесет милиона само за шибаното озеленяване.
— Не смей да говориш така пред мен.
— Не бих посмял, мамка му.
Кьостлър се прокашля.
— Може ли да предложа нещо…
— Млъквай, Кьостлър – каза Тръмбо.
— Млъквай, Майрън – каза Кейтлин.
Адвокатът се отпусна пак на шезлонга, отпиваше от скоча си.
— Виж, Кейт – каза Тръмбо, опитваше се да звучи разумно. – Знам защо си тук, но няма смисъл. По-добре да изчакаш да пробутам това място на японците и да си получиш шибания дял кървави пари, отколкото да се опитваш да купуваш „Пеле“ на гаражна разпродажба.
Вбесената му жена отпи от водката си и се втренчи в него над ръба на чашата.
— Искам „Мауна Пеле“.
— Защо? Ти никога не идваш тук. Не си привързана към това място. И знаеш не по-зле от мен, че е на загуба, мамка му.
— Искам го – каза Кейтлин Съмърсби Тръмбо с тон, който не търпеше повече възражения. – Ако ми го продадеш, ще получиш нещо. Ако не успееш да го продадеш, може и без това да го получа според условията на споразумението.
Тръмбо пак се засмя, но този път смехът му прозвуча някак кухо.
— Няма да стане. Ще го изгоря до основи. И освен това ще го продам.
Кейтлин се усмихна сладко.
— А твоят господин Сато знае ли за убийствата тук миналата година?
— Изчезвалия – каза Тръмбо.
— Шест убийства – измърка тя. – Това място е по-опасно от „Сентръл Парк“ нощем. А не вярвам твоят господин Сато или инвеститорите му да искат да купуват „Сентръл Парк“.
— Ще стоиш далече от Сато… – започна Тръмбо, изумен, че успява да говори през стиснатите си зъби.
— Или какво?
— Или ще разбереш колко опасен е наистина „Мауна Пеле“…
— Чух това! – извика Кьостлър и скочи от шезлонга. Косматите му крака се виждаха през отвора на халата. – Това беше заплаха. Аз съм свидетел.
– Това беше предупреждение – каза Тръмбо, като се обърна към дългокосия бракоразводен адвокат и го посочи с дебелия си пръст като с револвер. – И предупреждавам и теб… това място не е безопасно. Случват се странни неща. Хората ми охраняват групата на Сато и не мога да отделя повече охрана за неочаквани посетители.
— Още една заплаха – каза Кьостлър. – Можем да кажем това в съда и…
— Млъквай Майрън – обади се Кейтлин. Тя се взираше в Тръмбо. – Значи няма да ми го продадеш?
Тръмбо се вторачи в нея.
— Кейт, имаше време, когато щях да ти подаря „Пеле“. По дяволите, едва не го направих на Коледа преди три години. Сега не бих ти го дал, дори главата ми да е в пламъци, и не знам как по-ясно да ти го кажа.
На вратата се позвъни. Кьостлър отиде да отвори.