— Шефе – каза Уил Брайънт, като държеше телефон. – Съжалявам, че те безпокоя, но доктор Хейстингс се обажда от обсерваторията на вулкана. Казва, че лавата от Мауна Лоа не се движи толкова на юг, както са очаквали. Стичала се по старите разломни зони към „Мауна Пеле“.
Тръмбо въздъхна.
— Ще говоря отвън. – Посочи с пръст Кейт. – Сериозно ти казвам да не се бъркаш в сделката.
Тя остави празната си чаша и го погледна смразяващо.
— И аз сериозно ти казвам, че ще получа „Мауна Пеле“.
Тръмбо се обърна и излезе с Уил Брайънт. Докато слизаха с асансьора, си погледна часовника.
— Бики ще гледа телевизия цяла нощ в бараката на строителите, но трябва да се оправя с Мая, преди да е тръгнала да ме търси. – Погледна към помощника си. – Значи от „Мауна Пеле“ тече лава, а? Казах да измислиш нещо спешно, ама това… Господи, Уил.
Уил Брайънт го погледна и му подаде телефона.
— Не се шегувах. Обадете се на Хейстингс. Той казва, че трябва да евакуираме курорта тази нощ.
≈ 13 ≈
Когато земята стана гореща,
когато небесата се обърнаха,
когато слънцето потъмня,
за да сияе луната,
когато звездите се издигнаха
и тинята стана пръст и земя…
От Кумулипо,
напев за Сътворението
Елинор за малко да откаже да тръгне с Корди Стъмпф и Пол Кукали към катакомбите.
Вечерята беше приятна въпреки – или благодарение на – бурята, която вилнееше около ланаито и ветроупорните фенери с техните топли кръгчета светлина. Когато токът дойде след почти цял час, малкото вечерящи на терасата примигваха заради относително ярката светлина на меките електрически лампи. Отначало Пол като че ли не искаше да обсъжда митовете, за които го разпитваше Елинор, но когато осъзна, че тя, макар и преподавател по история в Обърлин, не се отнася към тях със снизхождение, доби охота за разговор. Той обясни разликата между моолело – устното предание за делата на боговете, така мощно, че може да се рецитира само денем – и каао, простички приказки за герои, истории, които се разказват около огъня. После мина към йерархията в хавайския анимизъм: аумакуа, или важните богове; капуа, или децата на боговете, които живеят сред смъртните, подобно на Херкулес и на старите гръцки полубогове; акуа капу, които, подобно на духовете на индианците от континента, само плашат хората й са предвестници на лош късмет; и акуа ли’л, буквално „малки духове“, които допълват почти безкрайния хавайски пантеон като персонификации на дървета, водопади, стихиите и всички други природни аспекти.
— И всичко е свързано с мана – каза Пол, като отпи от кафето си, когато отнесоха и последните чинии. – Кражбата на мана, опазването на мана и откриването на нови източници на мана.
— Власт – каза Корди, която слушаше внимателно.
— Да. Властта на един над останалите. Власт над средата.
Корди изсумтя.
— Това не се е променило много оттогава.
Сервитьорката, пълна, сериозна хавайка с табелка с името „Лави“, закачена за хавайската рокля, ги попита дали ще искат десерт. Елинор и Пол отказаха. Корди обаче рече:
— Ами да. – И последва цяла литания – имаше много сложни десерти, повечето явно с кокос, но Корди избра плодова мелба… с кокосови стърготини. Когато тя пристигна, Елинор съжали, че не си е поръчала. Попита Пол:
— А къде е мястото на Ку в цялата картина?
Кураторът остави кафето си.
— Ку е един от най-старите полинезийски богове, който е дошъл тук с кану заедно с първите хавайци – той е богът на войната. Много яростен. На него се правят човешки жертвоприношения. Той може да приема различни форми, когато е сред смъртните.
— Включително на куче? – попита Корди, докато облизваше лъжицата си.
Пол Кукали се поколеба за секунда.
— Понякога. Всъщност предимно на куче. Да не мислиш, че е това, което видяхме днес? – Той се усмихна, за да покаже, че въпросът му не е сериозен.
— Ами да – каза Корди и не отвърна на усмивката му.
— Опасявам се, че ще те разочаровам – отвърна той. – Ку… или поне кучешкото му превъплъщение… е убит от върховния вожд Полихале преди векове. Тялото на Ку било нарязано на парчета и после превърнато в камъни… Те могат да се видят в Оаху.
— Можеш да убиеш куче, но не и бог, нали? – поинтересува се Корди. Тя беше изяла мелбата и по горната й устна бе останал малко сладолед.
Пол погледна Елинор.