— Волтер и Русо не биха се съгласили според мен.
Елинор не отговори на това, а каза:
— А кучето Ку в Подземния свят на Милу ли е отишло, когато е умряло?
Този път кураторът се поколеба по-дълго.
— Някои кахуна, жреци, биха казали, че да. Други не.
— Но човешките духове отиват в Подземния свят?
— Да.
— А къде са затворени някои от капуа и мо-o?
Пол потърка носа си.
— Споменах вече за капуа, но не помня да съм говорил за мо-о.
— Какво е това? – попита Корди.
Пол отговори:
— Мо-о, или моко, са силни демони. Те могат да управляват природата и да приемат различни форми. И да, капуа и мо-о били прогонени в Подземния свят на Милу след яростната битка с Пеле. – И сякаш за да подчертае думите му, една мълния просветна наблизо и след нея през отворените прозорци долетя тътен на гръмотевица. И тримата се усмихнаха един на друг.
— Е, стига сме говорили за това – каза Пол и огледа вече празното ланаи. – Като че ли затворихме заведението. Но поне токът дойде. – Погледна към Корди. – Още ли искаш да видиш катакомбите тази нощ? – Тонът му подсказваше, че според него вече е късно.
— Да – отвърна тя веднага.
Пол кимна.
— Елинор, ти искаш ли да ги видиш?
— По-скоро не. Малко ми се спи и смятам да отивам в моето хале.
Пол посочи към дъжда навън, който се сипеше по-силно от преди.
— Каза, че си настанена в южната част на курорта, нали?
— Да, зад Корабокрушенския бар и малкото езеро. – Елинор го погледна, любопитна какво ще предложи.
— Дотам е доста път в дъжда – каза той. – Тук имат безплатни чадъри, но сервизните тунели… катакомбите… имат изход на няколко метра от твоето бунгало.
— Нямам нищо против да… – започна Елинор.
— О, стига, Нел – каза Корди.
Елинор се поколеба само секунда.
— Добре, щом е по-пряко.
Тримата станаха.
— Да, по-пряко е. А и така ще те изпратим до бунгалото, а после ще се върна в Голямото хале с госпожа Стъмпф. И междувременно ще видим подземния комплекс.
Излязоха от ресторанта, като кимнаха на Лави и метрдотела. Дъждът обливаше тропическата растителност зад отворените стени на празното лоби. Пол ги поведе към асансьора и слязоха в подземието. Той тръгна по дълга рампа към врата с надпис „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА“. Вкара карта в скенера, появи се зелена светлина и те продължиха по рампата към катакомбите.
— Каква е тая простотия за евакуирането на Пеле? – изрева Тръмбо по телефона на многоуважаемия доктор Хейстингс.
Ученият звучеше изморен.
— Просто предложих на господин Картър и господин Брайънт да прецените ситуацията и да обмислите вариантите. Властите вече предупредиха хората в „Оушън Вю Истейтс“ и „Кахуки Ранч“…
— Те са на юг оттук – каза Тръмбо.
— Да, но са се отворили странични процепи и някои от тях могат да отклонят вторичен поток лава на север чак до нос Кеанануионана.
— Това пак е южно оттук – каза Тръмбо.
— Да, но при всеки вторичен поток има опасност от появата на още разцепвания. Искам да ви напомня, че през април 1868 година целият район, на който построихте курорта си, е залят от цунами и от потоци лава, както и за опасното слягане по разломната система Хилина Пали…
— А аз искам да ти напомня – рече Байрон Тръмбо, – че изобщо не ми пука какво е станало пред шибаната 1868 година. Искам да знам какво става сега.
Настъпи толкова дълга тишина, че Тръмбо и Уил Брайънт си помислиха, че възрастният вулканолог е затворил. После Хейстингс продължи, сякаш не са го прекъсвали:
— Събитието от 1868 година, причинено от едновременното изригване на Мауна Лоа и Килауеа, вероятно е най-аналогично на настоящата ситуация по протежение на югозападната разломна зона. Семейства на мисионерите, които са живели почти точно на мястото, където е разположен курортът, господин Тръмбо, са описали, че земята се е набраздила под краката им като океански вълни в продължение на дълги минути и всички постройки по южното крайбрежие на Кона са се срутили. След това кално свлачище изминало пет километра за по-малко от три минути и е отнесло всички селища по брега. Минути по-късно е връхлетяло и цунами с високи двайсет метра вълни и е отмило калните отломки в морето. Пет дни по-късно епицентърът се разпространил от Килауеа към Мауна Лоа, защото по-големият вулкан изригнал с пълна сила, и внезапно бликнала лава от нова пукнатина точно над сегашното ранчо Кахуку.
— Е и? – попита Байрон Тръмбо. – Какво искаш да кажеш?
Вулканологът въздъхна.
— Най-добре ще е да помислите за евакуация на курорта, ако тази активност продължи.