— Губернаторът нищо не ми е казал – рече Тръмбо.
— И няма да ви каже, господин Тръмбо. Губернаторът – както и всички останали на острова – се страхува от вас. Той не иска да ви съобщава новини, които не желаете да чуете.
Тръмбо изсумтя.
— Но ти не се страхуваш, а, доктор Хейстингс?
— Аз съм учен. Моята работа е да се сдобия с възможно най-надеждните данни и да направя оценка въз основа на тях. А вашата работа е да се погрижите за живота и сигурността на гостите и персонала ви.
— Да, това ми е работата, доктор Хейстингс – съгласи се Тръмбо. – И се радвам, че помните кой с какво точно се занимава.
Вулканологът се прокашля и каза:
— Но трябва да добавя и че ще отида в медиите още щом данните ясно покажат, че има заплаха за живота и имуществото на хората във вашия участък от брега на Кона, господин Тръмбо.
Милиардерът сложи длан на слушалката и изруга яростно. После пак вдигна телефона.
— Разбирам, доктор Хейстингс. И знам, че трябваше да дойдете утре в „Мауна Пеле“ но очевидно другите ви задължения не позволяват.
— Напротив – каза ученият. – Нямам търпение да осведомя гостите ви за…
— Няма значение – отряза го Тръмбо. – Вие си гледайте работата там. Аз ще се погрижа за всичко тук. И ми се обадете, ако лавата тръгне насам, ясно? – Тръмбо прекъсна разговора, преди Хейстингс да е отговорил. – Е, Уил, взимам голф количката, за да отида да видя Мая на полуострова…
— Вали… – започна помощникът му.
— Не ми пука, че вали, мамка му. Ще взема радиостанция, а ти дръж твоята подръка, за да имаме връзка. Искам да слезеш долу и да разбереш какво толкова правят Бригс и Дилън в тунелите.
Уил Брайънт кимна.
— Когато приключа с Мая, отивам право в строителната барака да видя какво иска Бики. Ще я уговоря да си тръгне утре, затова се погрижи самолетът й да е готов за излитане след закуска. После кажи на Боби Танака да дойде при мен в апартамента… трябва да поработим през нощта по сделката, за да можем да я приключим утре. Искам Сато и приятелчетата му да подпишат и да отлетят към залеза до трийсет и шест часа. Въпроси?
Уил Брайънт поклати глава.
— Добре. Ще се видим след около час. – Тръмбо тръгна към голф количката си и полуострова.
— Повечето офиси тук са затворени през нощта – каза Пол Кукали, – но пералнята и пекарната са най-заети след полунощ.
Тримата вървяха през лабиринта от тунели. Само една голф количка ги подмина и двете жени в нея поздравиха куратора по име.
— Персоналът явно се разбира добре – каза Корди.
— Познавам повечето хора тук не само от работата – каза Пол. – Моли и Тереза бяха мои студенти в Хило за кратко. Островът е голям, но общността е относително малка.
— Колко е населението? – попита Елинор.
— Около сто хиляди души, но една трета от тях живеят в Хило. Това всъщност е най-рядко населеният остров от веригата.
Те завиха наляво по друг тунел, като спряха за малко пред работещата пералня. Елинор усети миризма на белина и загрят памук. Йоните от сушилните погъделичкаха синусите й.
— А господин Тръмбо трудно ли намира работници? – попита Корди.
— И да, и не – каза Пол. – Не, няма недостиг на хора, готови да работят за относително високо заплащане в луксозните хотели… островът е в тежка рецесия от години. За нещастие, след загубата на производството на ананаси и захар и липсата на някакъв местен бизнес, който да ги замести, хората от работническата класа тук трябваше да минат към сектора на услугите. Но да, господин Тръмбо намира хора трудно заради относителната отдалеченост на курорта и… – Той замълча.
Корди довърши вместо него:
— И заради репутацията му на опасно място?
— Да – усмихна се леко Пол. – Това е моят офис… нищо интересно няма в него, опасявам се. А това е офисът на астронома… странно… вратата на господин Уилс е отворена…
В този момент светлините изгаснаха.
Елинор беше влизала в пещера във Франция, където изгасиха светлините за няколко минути, за да покажат на хората какво означава пълен мрак. Тя още сънуваше кошмари заради онези мигове. Сега усети, че стаява дъх и гърдите я заболяха от натиска на мрака.
— По дяволите – каза Пол. А после: – Спокойно. Има аварийни генератори за осветлението тук долу. Трябва да се включат след секунда-две.
Но все още цареше пълен мрак.
— Странно – каза Пол. – Аварийното осветление е с независимо захранване. Би трябвало да…
— Тихо! – чу се гласът на Корди в тъмното. – Слушайте.
Елинор се напрегна да чуе нещо. Звуците, които бяха изпълвали тунела преди минути… шепотът на вентилатори, бученето на промишлените перални машини и сушилни, лекото жужене на флуоресцентните лампи по тавана, откъслеци от разговори от пекарната… всичко бе изчезнало. Тишината беше абсолютна като мрака. Сякаш хората, които бяха видели тук, бяха изчезнали заедно със светлината.