Господин Клемънс вдигна очи от револвера, който оглеждаше.
— Сър – рече той, акцентът му от Мисури се беше засилил. – Имах честта да участвам в милиция в помощ на Конфедерацията.
— О… – каза собственикът и кимна с разбиране.
— Дезертирах след три седмици – добави господин Клемънс.
— Ммм?
Господин Клемънс пъхна револвера в джоба на палтото си и вдигна дългия си пръст.
— И Югът падна.
Може би преди да опиша ужасните събития от последните дни, трябва да спомена, че макар и досаден, господин Клемънс рядко губи чувството си за хумор. Един от примерите за това е в „Книгата на вулкана“, в която бяхме помолени да се подпишем въпреки бързото заминаване. Макар някои от коментарите там да съдържаха ценни наблюдения относно изригванията, повечето бяха пълни глупости. Като например: „Не е кой знае какво“ или „Госпожа Пеле нещо е сърдита“ или „Голямото пръскало“. Те обикновено бяха от англичани. Записите от американци като че ли бяха по-състоятелни: „9 юни 1865 г… Спуснахме се в кратера и посетихме Госпожа Пеле. Малкото езеро беше доста развълнувано и ми напомни за бурно море. Гледката е едновременно ужасяваща и великолепна… “ Или от 4 август 1865 г.: „Професор Уилям Т. Бригам, заедно с господин Чарлс Уолкът Брукс, слезе в кратера и прекара нощта на десет крачки от кипящия казан. Наистина грандиозно зрелище. Професор Бригам и господин Брукс бяха събудени от здрав сън сутринта от силен изблик на серни изпарения, от които те избягаха доста чевръсто, оставяйки там одеялата си и какво ли още не.“
Преписах всичко това, за да създам контекст за оставеното от господин Клемънс:
Къщата при вулкана
15 юни 1866 г., петък
И аз пристигнах тук като всички други преди мен. Пътувах по същия път, но знаех, че Провидението ни пази, и не усещах страх. Случихме на доста добро време.
Е, по някое време се поразвали (и ако трябва да съм честен, като цяло не беше нищо особено.)
Спътниците ми, преподобният Хеймарк и госпожица Стюарт от Охайо… Но може би не е проява на добър вкус да описваш подробностите за нечии незначителни преживелици по пътя в книга, посветена на вулканични изригвания, та дори един от обектите на наблюдение да дими, а другият да показва изблици на раздразнение; затова нека минем към същината.
Посетихме кратера с намерението да останем цялата нощ, но бутилката с провизии се счупи и се наложи да се върнем. Докато стояхме близо до Южното езеро, видяхме парченце скала с размерите на тебешир. Аз казах: „Случва се нещо необичайно.“ Но скоро след това видяхме, че още една буца със същия размер се клатушка, клатушка и после пада в езерото.
О, Господи! Беше ужасно.
Тогава си пийнахме.
Малцина някога ще станат свидетели на подобни събития, и то в бърза последователност.
Докато лежахме там, от земята блъвна облак газ, ние подскочихме, препуснахме като глупаци по изсъхналата лава и зарязахме одеялата си. Направихме го, защото е модерно и защото така изглежда, че си преживял вълнуващо приключение.
След това пак си пийнахме.
А после се върнахме и си устроихме лагер по-близо до езерото.
Аз се замислих и казах:
— Как величественото великолепие на този грандиозноужасен и върховен израз на Божествената сила изпълва поетичната душа с възвишени помисли и образи; и с безгранична тържественост.
(Тук обаче джинът свърши. В небрежните ръце на моя достопочтен спътник духовник и любител водач, който се продъни през кората от лава по време на усърдното търсене на Пламтящия казан от сяра, за който така често и с такава охота проповядва, бутилката се счупи. Ние с госпожица Стюарт от Охайо решихме да оставим нашия увиснал над огнената бездна водач на милостта на съдбата заради небрежността му по отношение на провизиите и преценихме, че трябва да прекратя философските си размишления.)
Преподобният Хеймарк се смя силно на този жалък опит за остроумие, но аз го записвам тук само за да покажа охотата за шеги на нашия спътник дори в този така сериозен момент.
Никой от местните не искаше да ни придружи към тази част на брега, макар че господин Клемънс им предложи доста впечатляващ подкуп. Всички бяха ужасени, включително Ханануи. Накрая потеглихме само с набързо начертана от собственика карта и провизии за няколко дни от складовете на Къщата при вулкана.