Там хората били принасяни в жертва със стотици – вероятно с хиляди, – за да се постигнат целите на краля.
Дъждът се сипеше по-силно сега и признавам, че бях доста мокра и унила. Всичко беше сиво и мокро. Мястото изглеждаше не само пусто – то беше лишено от живот, ако мога така да се изразя.
Имаше три отдавна изоставени колиби, на петдесетина метра на север от ужасния храм, и именно там, в най-запазената, решихме да вържем конете и да прекараме нощта. Вътре господин Клемънс се опита да събере по-сухи дъсчици, за да запали огън на пода, и успяхме да си сварим кафе, което изпихме с вечерята си от осолено месо и манго. Аз бих предпочела чай, но все пак топлото кафе успя да ни посъживи и когато мракът падна, започнахме да обсъждаме какво ли ни очаква на следващия ден. Преподобният Хеймарк смяташе, че местните хакуна са се наговорили да изплашат мисионерите и че е съвсем възможно преподобният Уистър и останалите да са още живи.
— Ами чудовищата? – попита господин Клемънс. – Човекът влечуго, кучето и останалите, за които говореше Ханануи?
Преподобният Хеймарк не приемаше подобни суеверия.
— От това ще стане по-интересна история, отколкото от отмъстителни местни – каза журналистът.
Аз изсумтях при тези думи.
— И защо журналистите винаги търсят гротескното и разстройващото?
Господин Клемънс се усмихна.
— Госпожице Стюарт, смъртта и разчленяването, лудостта и канибализмът, това са именно най-интересните теми, които карат невежите да се научат да четат вестници. Колкото по-странно е едно събитие, толкова по-интересно четиво на закуска е то.
— Е, разбира се, това е типично за нашето време – казах аз.
— Да – съгласи се господин Клемънс, – и за всички предишни и бъдещи времена. Народи се появяват и умират, машини се изобретяват и после изпадат в забрава, модата цъфти и повяхва като летни цветя… но едно хубаво убийство преди закуска, госпожице Стюарт, това е нещо вечно. Ако историята е поне наполовина така сензационна като тази за „Стършел“, тя ще продаде всеки вестник, било то през 1866, 1966 или 2066 година.
Поклатих глава при тези глупости. И тогава конете започнаха да цвилят, изплашени от нещо.
≈ 14 ≈
Пана-ева е велик лехуа остров;
обрасъл с гора от охиа.
Паднали са червените цветове на лехуа,
изгнили са червените ябълки на охиа;
плешива е главата на Пана-ева;
дим се носи над земята.
Огънят гори.
Напев на сестрата на Пеле за Пана-ева
Байрон Тръмбо лежеше по гръб, гол и изтощен, изритал завивките настрани. Гледаше дървените лопатки на вентилатора, които се въртяха над него. Мая спеше, положила глава на рамото му. И двамата бяха лъснали от пот. Тръмбо дишаше тежко през устата, все още се опитваше да успокои дъха си. Беше забравил колко изморителни са тези сдобрявания с Мая Ричардсън.
Жената, която лежеше до него, беше висока, слаба, млада, красива, известна, богата и невъобразимо страстна. Той спеше с нея малко повече от две години и горе-долу от толкова време й обещаваше брак, и вече не помнеше откога жълтите вестници публикуват снимката му до нейната. Тръмбо не знаеше точно кога му омръзна Мая, знаеше само, че му омръзна: измори се от безупречната й красота, от нарцисизма на професионален модел, от отсечения британски акцент, от циничното британско чувство за хумор, умори се от силната й страст и неуморните сексуални техники. Бики беше отговорът – чернокожата тийнейджърка рок звезда някак балансираше красивата дързост на Кейтлин и превзетата хубост на Мая. Неумелите, егоистични сексуални тенденции на Бики някак успяваха да направят фригидността на Кейтлин и дивата страст на Мая по-поносими, дори интересни. Странно как бе необходима комбинация от три жени в живота на Байрон Тръмбо, за да получи удовлетворителна връзка, но това беше положението и той го прие. Трудната част бе да го поддържа.
Не хранеше илюзии, че Мая ще приеме връзката му с Бики, ако разбере за нея, затова се бе погрижил тя да не излиза на бял свят. Едва напоследък таблоидите започнаха да съскат и шушнат за новата му любовница, но слава богу, Мая бе твърде изискана дама, за да ги чете.
— Мммм – простена в съня си супермоделът и се размърда. Прокара тънките си пръсти през космите на гърдите му.