— Ще ти кажа „мммм“ – рече Тръмбо и я потупа по съвършения задник. – Вдигни си главата, хлапе. Трябва да се обличам.
— Нееее – изскимтя Мая. Опря се на лакът, когато Тръмбо седна на леглото. – Трябва да останеш през нощта.
— Съжалявам, хлапе. Уил, Боби Танака и останалите ме чакат. Имаме още много работа преди утрешната среща със Сато.
— Ммммм – каза Мая. – Не ти ли хареса малката ми изненада?
Тръмбо си беше обул панталоните. Погледна я през рамо. Гърдите й бяха малки и съвършени, с розови зърна. Тя не се беше покрила с чаршафа.
— Като дойдох тук, искам да кажа. – Тя изричаше отчетливо всяка сричка с британския си акцент. Пиарите на Мая твърдяха, че е израснала и учила в Англия, но Тръмбо знаеше, че е израснала в Ню Джърси. Акцентът идваше от шестте месеца интензивен курс, когато е била на седемнайсет и е започвала кариерата си като модел.
— Да – рече Тръмбо. – Хареса ми. Само че съм много зает. Знаеш колко важна е тази продажба. – Той си намери ризата. Вентилаторът се въртеше бавно над тях.
— Няма да ти се пречкам – каза тя със само лек укор.
— Знам, че няма, хлапе. – Той облече широката хавайска риза и започна да я закопчава. – Утре сутрин си тръгваш.
— Не!
— Да.
— От две години ми обещаваш ваканция в „Мауна Пеле“.
— Господи, Мая, сега не е моментът. Знаеш, че се опитвам да се отърва от курорта.
Тя дръпна чаршафите нагоре.
— Точно затова исках да го видя, преди да си го продал.
Тръмбо поклати глава и започна да си търси сандалите.
— Трябва да си тръгнеш на сутринта.
— Защо? Да не би да има още някой тук?
Тръмбо спря и се обърна бавно.
— Какво искаш да кажеш?
Мая се наведе от леглото, извади нещо от сламената си чанта и го сложи на чаршафите.
Тръмбо грабна вестника и погледна първата страница. После го хвърли настрани.
— Това се глупости. И ти го знаеш.
— Знам, че си говорил така и на Кейт, когато вестниците започнаха да пишат за нас преди две години.
Тръмбо се засмя.
— Майтапиш се. Аз дори не слушам такава музика. Никога не съм виждал тази жена по МТВ.
— Така ли? – В тона й имаше някаква странна острота.
— Така – каза Тръмбо.
— Добре. Защото ако разбера, че има нещо такова, ще дам на таблоидите доста материал. – Мая се изтегна пак в леглото, съвършените й гърди се освободиха от чаршафа. Тя извади още нещо от чантата си.
— Господи – каза Тръмбо, като се взираше в никелирания малък пистолет в ръката й. Вероятно беше трийсет и втори калибър, но Тръмбо уважаваше всички калибри при огнестрелните оръжия. – Ти майтапиш ли се, хлапе?
— Съвсем не – каза Мая с отсечения си акцент. – Наистина нямам намерение да ме правиш на глупачка, Байрон. Повярвай ми.
Тръмбо усети как в него се надига нещо като гняв. Вече му беше писнало. Нещата излизаха от контрол. Той понечи да пристъпи към леглото, за да грабне пистолета от тази разглезена кучка и да я напердаши така, че да започне да пищи.
Радиостанцията, която бе оставил на плетения стол, запращя. Тръмбо спря и я взе.
— Да?
— Шефе – чу се гласът на Уил Брайънт, – най-добре елате тук.
Тръмбо продължаваше да се взира в Мая. Тя не беше прицелила пистолета в него, а го бе опряла на свитото си коляно и оглеждаше дългите си нокти. Тръмбо усети как дланта му тръпне от желание да я зашлеви.
— Защо? – изрева той.
— Заради Бригс и Дилън – отвърна Уил.
— Какво за тях?
— Най-добре елате тук.
— След малко – каза Тръмбо и изключи радиостанцията. Посочи с пръст към Мая. – Дай ми го.
Очите й проблеснаха.
— Не.
— Ще се простреляш, мамка му.
— Може би. – Акцентът леко й изневеряваше, когато беше ядосана. – На вестниците много ще им хареса.
Тръмбо пристъпи към нея и спря.
— Виж, скъпа… ще бъда честен с теб. Кейтлин е тук. С адвоката си. Пристигнаха тази нощ без предупреждение.
Мая стисна устни.
— Тази кучка? Защо?
— Опитва се да развали сделката със Сато. С Кьостлър са направили инвестиционна група и искат да ми отмъкнат „Пеле“ на нелепа цена… заплашват ме, за да го продам.
Очите на Мая се промениха, станаха по-дълбоки.
— Тя изобщо ли не те познава, Байрон?
— Не. Сега прибери това чудо.
Тя пусна пистолета в чантата си. Тръмбо се замисли дали да я грабне, но се отказа.
— Имам нужда от помощта ти, хлапе.
— Как? – Тя вдигна глава и меката светлина на свещите озари съвършените й скули.
— Тръгни си утре. Не позволявай на Кейтлин да разбере, че си тук, за да добави това в списъка си с неща, за които трябва да ми отмъсти.
Съвършената долна устна на Мая се издаде напред.