Бяхме спрели на малка полянка и обсъждахме дали да се върнем, когато последен проблясък на далечна мълния разкри сцената около нас. Пътеката се извиваше на изток и надолу по склона, очевидно към един от плажовете, които видяхме при спускането си от вулкана. Факлите се виждаха на далечния плаж сред последния пояс от дървета и храсти, преди пътеката да се спусне по скалата. Виждаше се и малката полянка, на която стояхме. По тучната трева имаше клони и канари, както и няколко кокосови ореха, които приличаха на отрязани рошави глави. Докато мислех за тази зловеща алюзия, забелязах истинска глава на тревата, а после и бледи рамене. Мисля, че потуших вика си, макар че видях на светлината на мълния стреснатото изражение на господин Клемънс, докато посягаше към джоба си за пистолета.
На полянката около нас имаше поне пет-шест голи тела, застинали в разкривените пози на смъртта.
След мълнията джунглата пак потъна в мрак, който звездната светлина не можеше да разсее, нито дори далечното сияние на Килауеа, сега забулен от движещите се буреносни облаци.
И в този миг, в мрака, чух как господин Клемънс проклина на няколко крачки от мен, чух как преподобният Хеймарк се прокашля на няколко крачки от него и съвсем ясно усетих как една студена ръка стиска глезена ми сред високата трева.
По-късно Елинор си мислеше, че имаха късмет, че Корди Стъмпф не стреля към шума от стъпки в тъмното. Елинор беше достатъчно изплашена, за да го стори, ако тя бе насочила оръжие към онзи или онова, което се приближаваше към тях в катакомбите.
Висок младеж със скъп костюм и вързана на тила дълга коса пристъпи в малкото кръгче светлина. Корди свали пистолета си.
— Господин Дилън! – възкликна младият мъж и бързо се приближи към Пол Кукали, който държеше ранения шеф на охраната до стената. Младежът прокара ръка пред втренчените очи на Дилън и погледна към останалите. – Какво се е случило?
— Не знаем – каза Пол. – Просто минавахме оттук, когато светлините изгаснаха.
— Кой сте вие? – попита Корди и прибра пистолета в сламената си чанта.
— Уил Брайънт. Аз съм асистентът на господин Тръмбо. А вие сте победителка в конкурса… госпожа Стъмпф, нали? Какво правите с този револвер?
Корди се усмихна.
— Ами, вие ми кажете, господин Брайънт. Това не е ли място, където гостите изчезват като хапки на коктейлно парти?
Уил Брайънт изсумтя и каза на Пол:
— Ще ми помогнете ли да кача Дилън горе?
— Разбира се, но… – И тогава лампите светнаха. Корди присви очи пред блясъка им и затвори капачето на запалката.
— Лечебницата за персонала е тук долу – каза Пол.
Брайънт поклати глава.
— За известно време ще затворим сервизните тунели. Ще отведем Дилън в лечебницата за гостите в Голямото хале.
— Той трябва да отиде в истинска болница – каза Корди.
Уил Брайънт и Пол хванаха от двете страни Дилън и го изправиха на крака. Той не възрази, но и не показа никакъв интерес към тази маневра.
— Да – каза помощникът на Тръмбо, – но първо ще го прегледа нашият лекар. Господин Дилън каза ли какво се е случило?
— Нищо не каза – отвърна Елинор. Посочи надолу по коридора към отворена врата с надпис „АСТРОНОМИЧЕСКА СЛУЖБА“. – Дойде оттам.
Уил Брайънт кимна и попита:
— Доктор Кукали, ще го задържите ли за миг? – И докато кураторът придържаше Дилън, Уил тръгна по коридора, надникна в офиса на астронома и бавно затвори вратата. После се върна и отново преметна отпуснатата ръка на Дилън на раменете си.
Коридорът се изпълни с хора от пералнята и пекарната, всички вървяха към изхода.
— Всичко е наред – обяви Брайънт, като се идентифицираше пред тях. – Началниците да отидат да докладват в офиса на господин Картър. Всички други са свободни. – Служителите изглеждаха облекчени, докато вървяха по стълбите и по рампата към Голямото хале.
— Аз бях в главния коридор, когато светлините изгаснаха – каза Уил Брайънт, докато водеха Дилън към асансьора в подземието на Голямото хале. – Видях светлината на запалката ви и тръгнах към нея. Не исках да ви плаша.
— Не ме изплашихте – каза Корди.
— Но наистина мисля, че трябва да оставите оръжието си на рецепцията за съхранение, докато си тръгнете – каза той. – Противозаконно е и е против правилата на хотела да носите оръжие тук.
Корди изсумтя.
— Да, сигурно е против правилата на хотела и кучета да разнасят насам-натам отрязани човешки ръце и началникът на охраната да се появява с раздрани на парцали дрехи, нали?