Уил Брайънт не отговори.
— Ще си задържа пищова – каза Корди. – Ако господин Тръмбо не харесва това, кажете му, че може да ми целуне илинойския задник.
Брайънт се усмихна леко.
— Стигнахме. – Помогнаха на Дилън да слезе от асансьора и тръгнаха по покрития с плочи коридор към лечебницата. Брайънт се беше обадил там по радиостанцията и доктор Скамахорн ги чакаше в коридора.
— Благодаря ви за помощта – каза Брайънт на жените. – Доктор Кукали, може ли да изчакате за момент, за да поговорим?
Пол погледна към Елинор.
— Щях да изпратя дамите.
— Нямаме нужда от изпращачи – каза Корди и метна тежката чанта на рамото си. – Дайте ни чадър и аз ще изпратя Елинор до бунгалото й.
Елинор понечи да изтъкне, че и тя няма нужда от ескорт, но нещо в тона на Корди й даде да разбере, че иска да поговорят. Минаха през откритото лоби на Голямото хале, после слязоха по стълбите покрай Ланаито за наблюдение на китове и тръгнаха по пътеката към брега. Бурята беше отминала и сега се сипеше само лек дъждец. Голямото хале сияеше със светлините си зад тях; пътеката бе озарена от газови фенери и електрически крушки. Не говореха, докато вървяха през тропическите растения на юг от Корабокрушенския бар, покрай тъмните халета, качени на кокилите си. Лампата на верандата на Елинор бе светнала автоматично, но стаите бяха тъмни зад капаците. Елинор отключи вратата и се обърна да попита: „Искаш ли да…“
Корди притисна пръст към устните си, извади пистолета и й даде знак да мине встрани, после влезе в бунгалото и включи осветлението. След секунда каза:
— Влизай. Не исках да ставам мелодраматична, но денят беше много странен. Исках, ако тук се спотайва някой, да го посрещнем с оръжие.
Елинор мина покрай нея и включи лампите в спалнята. Бунгалото беше малко, но много удобно и подредено, каквото го бе оставила преди часове. Не… дори по-подредено. Някой беше оправил леглото и оставил цвете на възглавницата. Елинор го докосна и махна на Корди да седне на плетения стол до малкото бюро и затворените с капаци прозорци. Елинор седна на другия стол и остави цветето на бюрото.
— Искаш да поговорим?
— Да – каза Корди и отново прибра пистолета. Извади от чантата си бутилката, остави я на бюрото между тях и тръгна по късия коридор, за да вземе чаши от тоалетката.
— „Шийп Дип“ – прочете Елинор етикета. – Това истинско ли е?
— Естествено, че е истинско – каза Корди, сложи двете чаши на бюрото и се тръшна на стола. – Това е осемгодишен сингъл малц скоч, който се произвежда в една малка дестилерия в Англия. Ти пиеш ли уиски?
Елинор кимна. Беше пила сингъл малц в Шотландия по време на пътуванията си там и бе развила вкус към скъпото уиски, докато имаше връзка с един пилот преди години. Но никога не беше чувала за „Шийп Дип“.
— То и „Пигс Ноуз“ са ми любимите – каза Корди. – По-добри от „Гленливет“ и другите рекламирани марки. – Тя наля по три пръста в чашите и подаде едната на Елинор.
— Без лед, без вода? – попита Елинор.
— В сингъл малц? – попита Корди и изсумтя. – В никакъв случай. Хайде, давай на екс, Нел.
И двете отпиха. Елинор усети как уискито разлива топлината си към стомаха й и кимна.
— За какво искаш да говорим?
Корди се облегна в стола и погледна през капаците към растенията зад прозореца. Когато се обърна, вдигна чашата си и каза:
— Готова съм да поговорим за това защо и двете сме тук. Не глупостите, а истинските причини.
Елинор се вгледа в нея за миг.
— Добре. Ти си първа.
Корди преглътна уискито и се усмихна.
— Моите причини са малко глупави. Вероятно исках да се върна за малко в детството си.
Елинор се изненада.
— В детството?
Корди се засмя.
— Ами може да се каже, че имах странно детство. Част от него може да се нарече… нещо като приключение. Когато разбрах за странните неща, които се случват в „Мауна Пеле“… Е, ами помислих си, че искам още малко приключения.
Елинор кимна.
— Но разбираш, че вече не можеш да се върнеш у дома.
— Томас Улф – каза Корди и напълни пак чашите. Погледна стреснатата Елинор. – Е, може и да съм прочела това-онова от Великите книги. И да… ти си права… не е същото. Но това не е единствената причина… – Тя замълча и се вгледа в чашата си.
— Ами? – попита тихо Елинор.
— Работя доста усилено още от малка – каза Корди Стъмпф, като разклащаше кехлибарената течност в чашата си. – Израснах почти на сметището, затова бе съвсем естествено първата ми работа да е на боклукчийски камион в Пеория. Омъжих се за човека, който притежаваше компанията. – Тя спря за миг. – Когато той умря, аз поех бизнеса и вторият ми съпруг се ожени за мен, защото аз притежавах компанията. Разширихме я заедно. Когато се разведохме, той получи къщата и голям дял от парите, а аз запазих бизнеса. Третият ми съпруг… е, той си имаше свой бизнес с боклук и може да се каже, че направихме нещо като сливане. – Корди се усмихна, изпи уискито и наля още. – Хайде, Нел. Изоставаш.