Седемнайсетгодишното момиче се нацупи.
— Ама аз тъкмо пристигнах.
Тя изпъна кафявия си крак над огромната възглавница и каза:
— Изненадах ли те, Ти?
— Изненада ме – каза той, докато закопчаваше хавайската си риза. – И не ме наричай Ти.
— Добре, Ти – каза Бики. – О, няма да те наричам Ти. Защо искаш да си тръгна?
Тръмбо замълча. Бики беше от Селма, Алабама, и обикновено обичаше да слуша силния й южняшки акцент. Днес обаче той го дразнеше така силно, както отсечените гласни на нюингландския акцент на Кейтлин и фалшивия британски акцент на Мая. И в разгара на страстта беше забравил за проклетия й продупчен език, опита се да я целуне и едва не изскочи от джакузито, когато се срещна с двете малки метални топчета.
— Разсейваш ме, хлапе – каза той. – Трябва да съм с ясен ум за тази сделка.
Бики прокара бедро по възглавницата.
— Аз не се интересувам от ума ти, Ти – каза тя.
Взаимно е, помисли си Тръмбо.
— Знам, хлапе, но сделката е много чувствителна.
Бики прокара пръсти по бедрото му.
— Ама аз разбирам от чувствителни работи, Ти.
Тръмбо хвана пръстите й, целуна ги и грабна радиостанцията си и деветмилиметровия браунинг от пода. После тръгна към вратата.
— Ще те проверя на сутринта, хлапе. Но утре се връщаш в Антигуа. – Поне Бики предпочиташе да спи сама.
— Утре – провлачи тя – си е за утре.
Тръмбо спря на вратата, поклати глава и хукна през лекия дъжд към голф количката, където подскочи почти на педя във въздуха и посегна към пистолета на колана си, защото една фигура излезе в тъмното от джунглата и като че ли се понесе към него.
— Мамка му – каза Тръмбо и върна с треперещи пръсти пистолета в колана си. – Не ме плаши така.
— Извинете, господин Тръмбо – каза Ламонт Фредриксън. Чернокожият заместник-началник на охраната беше облечен в черно. Тръмбо бе забравил, че нареди да го чака тук почти преди час. Сега се озърна към незатворените капаци на прозорците, зад които се виждаше как Бики се е излегнала в леглото в жълтото сияние на лампата.
— Хареса ли ти шоуто? – попита Тръмбо.
Охранителят беше достатъчно умен да не отговаря и да не се усмихва.
— Какво става с Дилън? – попита Байрон Тръмбо.
Фредриксън докосна слушалката си и сви рамене.
— Господин Брайънт не каза.
— Бригс?
— Не знам.
Тръмбо въздъхна.
— Добре, чуй сега какво искам да направиш. Ти ставаш началник на охраната.
— Да, сър.
— Най-важната ти задача е да опазиш Сато и хората му, за да не ги убие онзи, който кълца гостите и персонала ни на парчета.
— Да, сър.
— Втората задача е да опазиш госпожица Ричардсън и младата дама в строителната барака живи и здрави, далече една от друга и от бившата ми съпруга. Разбра ли?
— Да, сър.
— Трето по важност е да се погрижиш никой да не забелязва хората ти. Не искаме Сато да си мисли, че е в някакъв военен лагер. И не казвай „Да, сър“.
— Да, сър. Исках да… – Фредриксън кимна.
— Четвъртата ти задача е да намериш шибаняците, които причиняват това на нашите хора, и да ги спреш. Разбираш ли ме?
— Имате предвид да работя с полицията и Пет-нула, сър?
Тръмбо имитира тона му:
— Не, нямам предвид да работиш с полицията и Пет-нула, сър. Имам предвид да ги спреш. Да ги застреляш.
Фредриксън се смръщи.
— Да, сър. Ъ, господин Тръмбо… но не трябва ли да има и пета задача? Всъщност първа?
— За какво говориш? – Тръмбо се настани в голф количката. Седалката беше влажна. Той я включи и присви очи към Голямото хале, което се виждаше над тъмната извивка на залива, сияещо със светлините си над палмите. Някъде там горе Кейтлин вероятно беше в леглото с онзи кръвопиец Майрън Кьостлър.
— Говоря за вас, сър – каза Фредриксън. – Ако господин Бригс го няма, кой ще ви пази гърба?
Байрон Тръмбо въздъхна.
— Аз ще си пазя сам гърба. Ти само си върши работата, момчетата ти също. – Тръмбо го остави да стърчи под дъжда и подкара към главната сграда през внимателно планираната джунгла на южния участък, в който по-евтините халета се издигаха тъмни и тихи на кокилите си, после покрай малкото басейнче и по-големия басейн, Корабокрушенския бар и по извитата пътека покрай Ланаито за наблюдение на китове влезе в Голямото хале.
Уил Брайънт го посрещна в лобито.
— Как е Дилън? – попита Тръмбо.
— Има сериозни порезни рани, счупена ключица, разкъсване от зъби по предмишницата, чак до костта. Доктор Скамахорн казва, че е в шок.
— Следи от зъби? – Тръмбо спря за минутка до асансьора. – Какви следи от зъби?
Уил Брайънт поклати глава.