— Откъде разбра, че са били призраци и богове? – прекъсна го преподобният Хеймарк.
Халеману примигна на светлината на свещта.
— Боговете са много високи – каза той. – Главите им стигат почти до листата на кокосовите палми. Призраците са по-ниски, но също са високи… към седем стъпки. И краката им не докосваха земята.
Преподобният Хеймарк изсумтя.
— Продължавай, Халеману – казах аз, като още попивах кръвта от челото му с влажна кърпа. – Какво стана, когато богът извика „Удари“?
— Призрачният воин вдигна тоягата, за да ме удари. Макар че чичо умря, като не побягна, аз направих каквото ми бе заръчал и също не побягнах. Тогава един от боговете – жена – извика: „Не! Той е мой!“ И призрачният воин не успя да спре напълно тоягата си, само я отдръпна настрани и ме удари леко. Богинята извика отново: „Не! Той е мой!“ И пазачът тръгна с боговете. Опитах се да събудя чичо, но виждах, че дъждът вали в очите му, а той не примигва. Всички други също бяха мъртви. После не помня нищо, докато не видях мълния и богинята нани уахине застана над мен с нуи муумуу. Докоснах крака ти, за да ти благодаря. Но ти не си богиня, нали?
— Не, Халеману, аз не съм богиня. А ти трябва да си почиваш.
Момчето дръпна ръкава ми.
— Не, не бива да оставаме тук! Боговете и мъртвите вождове са тук, защото Пана-ева и моко са излезли от Царството на Милу. Сестрата на Пеле, Хи’иака, и другите богове, и кахуна, са дошли да построят нов хейау, за да се борят с Пана-ева. Те ще водят страховита битка. Пана-ева имат много тела. Те ядат душата на уахине. Ако останете тук, ще умрете, преди слънцето да изгрее.
В този миг се чу трясък зад нас и с преподобния се обърнахме, за да видим как някаква фигура влита през вратата и се стоварва на пода, като събори и угаси една от свещите при падането си. Това беше господин Клемънс, по-рошав от всякога, с широко ококорени очи и кални дрехи.
— Госпожице Стюарт! – започна той, гласът му трепереше. – Госпожице Стюарт!
— Ранен ли сте, сър? – попитах аз и коленичих до него, както бях коленичила до момчето.
— Не, не съм ранен, госпожице Стюарт. Но видях… – Той започна да се смее много странно.
— Какво видяхте, господин Клемънс?
Той стисна ръцете ми под раменете и ме придърпа към себе си. Признавам, че изпитах тревога, както и странно вълнение при този неочакван контакт.
— Видях изумителни неща, госпожице Стюарт. Изумителни неща!
Въпреки че си легна много късно и бяха изпили цяла бутилка уиски, Елинор се събуди в седем и половина със съвсем леко главоболие. Знаеше, че скочът е известен с това, че почти не предизвиква махмурлук.
Вместо да отиде да закуси в ланаи или в кафенето на брега, тя използва малката кафемашина в халето, за да си направи кафе, докато се обличаше за тичане. Мислеше си колко е хубаво, че всяко хале е снабдено с пакетчета пресни кафени зърна и кафемелачка. Тя изпи една чаша, докато стоеше на малката веранда. Птичките пееха и пърхаха сред палмите; фазани крачеха по пътеката под нея; прибоят се чуваше през тънкия пояс зеленина на запад. На изток небето се синееше над черните полета с а’а, които започваха на метри от нейното хале. Елинор виждаше мараня на юг, но небето над югозападния хребет на Мауна Лоа беше чисто.
Остави каната с кафето на плочата за затопляне като стимул, излезе от задния изход и започна да тича бавно на юг по пътеката, покрай изкуствените лагуни и по-малкото езерце, и покрай четиринайсета дупка на игрището, към полето със скалните рисунки. Още петстотин метра и вече беше извън изкуствените оазиси от дървета и храсти, тичаше през високи колкото човешки ръст черни канари и от време на време зърваше рисунките по тях и дупките пико. Накрая асфалтовата пътека се приближи до скалите и Елинор усети освежаващия полъх на пръските, които се издигаха на десет метра над скалите долу. Дъги танцуваха във въздуха около нея. Още петстотин метра и пътеката свърши до табела, която предупреждаваше гостите, че това е краят на курорта „Мауна Пеле“ и ще навлязат във вероятно опасни скални полета. Елинор спря на асфалта за миг и забеляза една пътечка сред черните канари, която се виеше към морските скали. Продължи по нея, като тичаше бавно.