След десет минути излезе на полуостров, който гледаше на север към „Мауна Пеле“. Скалите тук бяха по-високи, поне четири метра над водата, и нямаше нито залив, нито лагуна, които да спират силата на вятъра и вълните. Тихият океан се блъскаше в скалите с голяма ярост. Елинор тичаше на място и се наслаждаваше на гледката.
На север „Мауна Пеле“ беше свеж оазис от зелени палми и други растения, които се разпростираха назад от съвършения залив, Голямото хале бе в подножието на Мауна Лоа, като вулканът Мауна Кеа се издигаше над него далече на север, с проблясващо в бяло било. Хълмове бяха осеяни със скали и кафеникави храсти – нищо общо с туристическата версия на Хавай. За Елинор беше невероятно красиво.
На юг все по-назъбените скали се извиваха на изток. Големият югозападен хребет на Мауна Лоа затулваше небето и Елинор виждаше облаците дим и пепел, които се носеха на юг от потоците лава. Още една сива колона дим привлече погледа й – тя беше по-плътна и се издигаше като слоестокупест облак от брега на височина около петнайсет километра. Елинор осъзна, че това са облаци пара от мястото, където лавата се излива в океана точно зад извивката на брега, вероятно едва на двайсетина километра. Тази гледка я накара да настръхне, когато си помисли за стихиите, които са отприщени там.
Елинор продължи на юг по крайбрежната пътека, тичаше по-леко, мислеше за разни неща.
На светлината на деня тя не можеше да повярва, че бе дала на Корди Стъмпф дневника на леля Кидър. Макар да се беше сприятелила със странната жена от Илинойс – тя наистина я харесваше, – си оставаше съвсем нетипично за нея да даде дневника на някого. Откакто леля Бийни й го бе поверила преди повече от три десетилетия, тя не го бе показвала на никого. Сега се питаше какво я накара да го стори.
Вероятно се нуждая от съюзник. Изсумтя при тази мисъл и избърса потта от очите си.
Очевидният съюзник в онова, което предстоеше, беше Пол Кукали: хаваец, добре образован познавач на митовете и историята на острова, запознат с хора и групи, с които Елинор все някога трябваше да се свърже… да не споменаваме, че беше хубав, очарователен и секси.
Елинор изсумтя отново и разтърси ръце, за да засили кръвообращението си. Тя бе познавала много мъже като Пол Кукали и макар че те бяха интересни и очарователни, така и не разбраха защо чарът им не действа на самотната преподавателка на средна възраст на име Елинор Пери. Тя обаче се нуждаеше от връзките на Пол и имаше чувството, че почти се възползва от куратора.
Глупости – помисли си, – той ще спечели повече от мен, ако разрешим тази стара загадка.
Грубата пътека се бе стеснила и като че ли се бе разклонила на малки пътечки сред скалите. Елинор реши, че е време да се връща. Беше спряла да си поеме дъх, наведена напред, с ръце на коленете, когато чу шума.
Много странен шум, бумтящ като прибоя, но не беше в синхрон с разбиването на вълните в скалите вдясно от нея. Първо се чуваше прибоят, а после, след десет или петнайсет секунди, друг шум, като от силно издишане. Елинор се обърна вдясно и тръгна сред а’а към източника на звука.
Тя беше само на стотина крачки от ръба на скалите. Елинор видя първо струята, сякаш изхвърляна от кит. Прекоси една широка влажна каменна плоча и клекна до дупката. Последователността беше същата: първо шумът на прибоя вдясно, после вой, сякаш измъчени души плачеха или стотици хора надуваха флейти и обои, а после изригваше струя от съвсем фини капчици вода. Водата изригваше от дупката сякаш под огромно налягане и Елинор се отдръпна бързо при първите няколко пъти, защото осъзна, че тази струя може да я вдигне във въздуха и да я запрати далече. Но после се ориентира в ритъма и знаеше, че има поне минута между струите, затова клекна до дупката и се вгледа в нея.
Очевидно беше проход на лава, свързан с морето. Тя чуваше плискането на вълните в тесния тунел на десетина метра дълбочина. Някак си тази тръба насочваше пръските през скалите към малкия отвор, над който тя клечеше. Доволна от това обяснение и тъй като не искаше да се намокри още повече, тя беше готова да си тръгне, когато чу нещо друго над воя на вятъра и водата.
Гласове. В тръбата на лавата се чуваха гласове.