Елинор отстъпи назад, когато гейзерът от пръски избухна отново. Веднага щом той спря, тя се върна към дупката и се наведе над нея.
Гласовете се надигаха в ритмичен спор или песнопение. Сигурна в ритъма на струята, Елинор се наведе и провря главата и раменете си в дупката. Тя се разширяваше надолу поне до пет метра, а после се изравняваше в пещера. Беше по-дълбока и много по-тясна към морето.
Назъбените стени се издигаха като рампа към дупката. Елинор осъзна, че последните трийсетина метра от тръбата са с ширина не повече от три крачки. Тя се разширяваше и изравняваше навътре към вулканичното поле.
Тъй като тялото й блокираше дупката, тя не можеше да види това в мрака. И все пак той не беше пълен. Сиянието на факли или някаква зеленикава светлина озаряваха тунела към маука, или навътре към сушата. Тя чу експлозията на прибоя в другата посока и внезапно си представи как струята под високо налягане се устремява към нея. Беше се забавила прекалено. Пръстите й се плъзгаха по мокрия камък, докато бързаше да извади главата и раменете си от дупката, преди гейзерът да се стовари върху нея като огромен чук.
Тъкмо освободи раменете си, когато тежки ръце легнаха на гърба й.
— Ти майтапиш ли се? – Байрон Тръмбо тъкмо се канеше да вкара топката, когато Уил Брайънт му съобщи новината за освободения убиец.
— Никога не се майтапя с вас – каза помощникът му.
Тръмбо се смръщи, удари топката, пропусна, удари отново, пак пропусна, пак удари и изостана с два удара. Хироши Сато не можеше да скрие усмивката си. Тръмбо тръгна по тревата, като водеше Уил за лакътя.
Сутрешната среща беше минала добре. „Сато Груп“ бяха започнали преговорите преди три седмици с оферта за 183 милиона за „Мауна Пеле“. Тръмбо искаше петстотин милиона за курорта и околния имот. Сега пазарлъкът се въртеше около 285 милиона. Тръмбо бе готов да се съгласи на 300. Щеше да използва този капитал, за да покрие ужасните си загуби в Атлантик и Лас Вегас, да излезе от бизнеса с казина и хотели и да се върне към търговията с акции и недвижими имоти.
И точно когато се канеше да вкара топката в четвъртата дупка на северното игрище, Уил Брайънт прошепна в ухото му:
— Шериф Вентура е тук.
— Мамка му – промърмори Тръмбо и каза на хората на Сато да продължават напред. Върна се под палмите, където го чакаше Вентура. Шерифът на Кона беше така потъмнял от слънцето, че приличаше на хаваец, но Тръмбо знаеше, че е израснал в Айова.
— Чарли, изглеждаш страхотно – каза Тръмбо и стисна ръката му. По време на строежа на „Мауна Пеле“ Тръмбо се бе постарал да се запознае с всички политици и важни клечки от полицията в Кона.
— Господин Тръмбо – каза шерифът, когато отдръпна огромната си ръка. Вентура беше висок поне метър и деветдесет и никога не се бе притеснявал особено от милиардера.
— Уил казва, че имаш новини за онзи Джими, какъв беше там… убиеца.
— Кахекили – каза Вентура с равен глас. – И много добре знаете, че обвиненията срещу него бяха пълна глупост. Джими Кахекили може да наръга някого в кръчмарски бой, ако е достатъчно пиян, но не е сериен убиец.
Тръмбо изви вежда.
— Щом казвате. Но Уил ми казва, че сте дошли да ме предупредите, че вече е на свобода.
Чарли Вентура кимна.
— Получихме обаждане от областния прокурор в Хило. Пуснали са Джими снощи. Съдията намалил гаранцията от петдесет хиляди на хиляда поради липса на доказателства и семейството му е платило.
Тръмбо чакаше.
— Тази сутрин съкилийникът на Джими казал на един наш човек, че Джими приел тази история много лично. Явно през последните седмици си е внушил, че вие сте отговорен за проблемите му, и казал на съкилийника си, че ще ви погне още щом излезе.
Тръмбо въздъхна.
— Не можете ли да сторите нещо?
Вентура направи жест с ръка.
— Щатската полиция издаде заповед да го разпитаме заради заплахите, но никой не може да го открие.
— Той нали живее някъде тук? – попита Тръмбо.
— Да. Надолу по пътя за Хоопулоа. Вече говорих с майка му и двамата му братя. Твърдят, че не са го виждали, и аз им поръчах да му кажат, че ако се появи в „Мауна Пеле“ или отправя пак заплахи, ще го арестувам лично.
Тръмбо не каза нищо. Помнеше, че Кахекили е едър човек… по-едър от шерифа… гигант. Навремето беше опустошил с две брадви един бар в Кона.
Шерифът продължи:
— Знам, че имате много охрана тук, господин Тръмбо. Затова може да им кажете да се оглеждат за Джими. Той много се пали и познава местността.
— Да – каза Тръмбо, като мислеше за липсващия си бодигард, за коматозния шеф на охраната и за идиота, който сега командваше парада. – Благодаря, шерифе.