— И още нещо – каза Вентура. – От щатската полиция идваха ли вече заради кучето и ръката?
Тръмбо примигна. Откъде знаеше за това, по дяволите?
Вентура прие мълчанието му за отрицателен отговор.
— Трябва да дойдат по някое време днес, за да разпитат свидетелите и да вземат показания – каза той.
— Добре – рече Тръмбо, но си помисли: Шибаният куратор. Спукана му е работата.
— Ще поддържаме връзка, ако има новини за Джими – каза Вентура.
— Добре – отвърна Тръмбо и тръгна към голф площадката. Уил Брайънт бързаше след него. Тръмбо спря след няколко крачки и вирна към него дебелия си пръст.
— Ако пак ми носиш лоши новини, може да се наложи да те утрепя.
Помощникът му кимна, преглътна и рече:
— Три неща, шефе. Първо, господин Картър говорил пак с Хейстингс и реши на своя глава да предупреди гостите, че потоците лава може да създадат проблеми. „Вероятно токсични събития“ – така ги нарече Картър.
— Това малко лайненце – изпъшка Тръмбо. Щеше да уволни и управителя, и куратора.
— Някой послуша ли го?
Уил потърка горната си устна.
— Тази сутрин имахме седемдесет и трима гости. Четирийсет и двама са напуснали.
Тръмбо се ухили. Усещаше тревата хлъзгава под голф обувките си, сякаш стоеше на дъска върху мраморни топчета. Сериозно си помисли, че откача.
— Кажи ми, че това е най-лошата от трите новини, Уил.
Брайънт не отговори.
Тръмбо продължи да се хили.
— Казвай.
— Второ – Дилън изчезна.
— Изчезнал? Ама как така? Тази сутрин беше упоен в лечебницата.
Уил кимна.
— По някое време е халосал доктор Скамахорн по главата с подлогата и е избягал. Сестрата казва, че бил още по болничната нощница.
Тръмбо се вгледа в черните скали, сякаш можеше да види косматия дребен шеф на охраната да тича от канара към канара със стърчащ от робата гол задник.
— Добре – рече той. – Не е много важно. Кажи на Фредриксън да се оглежда за стария си шеф, докато се оглежда за Джими, кой беше там, с брадвата. А третото?
Уил Брайънт се поколеба.
— Хайде де – сопна се Тръмбо. – Сато ме чака. Казвай.
— Цунео Такахаши.
— Да – Тръмбо потърка окото си. – Хироши каза, че Съни ставал късно, защото купонясвал с част от момичетата. Той не дойде на закуска и пропусна срещата. Сато е бесен. И?
— Ами изчезнал е – каза Уил Брайънт. После си пое дъх. – Съни има стая на четвъртия етаж в Голямото хале… явно другите от групата на Сато са свикнали с купоните му и предпочитат да го държат далече от бизнеса… но Фредриксън провери и казва, че нещо е разбило вратите на терасата по някое време преди изгрев. Апартаментът е пълен хаос. Май всичките му дрехи са още там… само Съни го няма.
Тръмбо вдигна графитения путър с две ръце и го огъна, без да се усеща.
— Не се паникьосвай – прошепна.
— Моля, сър? – наведе се към него Уил.
— Не се паникьосвай – прошепна Тръмбо дори още по-тихо. После продължи да огъва стика за петстотин долара, докато вървеше към петата дупка. – Не се паникьосвай. Не се паникьосвай.
≈ 16 ≈
Е Пеле, ейа ка охело ау;
е таумаха аку вау’иа ’ое,
е ’аи хо’и ау тетахи.
О, Пеле, ето твоите плодове от охело;
поднасям ги на теб,
ям и аз.
Традиционен напев за Пеле
Госпожа Корди Стъмпф, или Корди Кук от Елм Хейвън, Илинойс, се събуди преди зазоряване без махмурлук, но с постоянната болка, която пренебрегваше вече от два месеца. Излезе на разходка с изгрева на слънцето и със събуждането на птичките. Корди не тичаше. Мисълта да тичаш, когато не се налага, й се струваше абсурдна.
Изчака терасата да отвори за закуска и изяде голяма порция палачинки с кокосов сироп, португалски наденички с пържени яйца, препечена пълнозърнеста филия и три чаши от отличния портокалов сок, който сервираха тук, както и няколко чаши кафе. Коженият дневник, който Нел й беше дала, бе в чантата й. Но Корди не го извади, докато ядеше. Тя не го бе погледнала, преди да се прибере през нощта. Не четеше много книги, но тази смяташе да прочете веднага.
След закуска Корди тръгна през магазините на градинското ниво на Голямото хале. Повечето скъпи бутици бяха затворени, както и фризьорският салон и центърът за масаж. Корди започна да се пита дали местните изобщо са дошли на работа.
Стивън Ридъл Картър дойде при нея, когато тя тръгна към плажа.
— Госпожо Стъмпф – започна той, като нервно поглеждаше списък с имена на клипборда си. – Радвам се, че ви срещам.
— И аз – каза Корди. – Винаги се радвам да ме срещнат.