— Ти разруши нашите езера с риба, хаоле – каза той по-бързо.
— Езера ли? – попита Тръмбо. – О, да… но запазих скалните рисунки.
Хаваецът изсумтя.
— Ти нямаш духа на малама аина… грижа за земята. Ти крадеш и рушиш за пари.
Тръмбо се вгледа за миг в него и сви рамене.
— Добре де. Няма да споря с теб. Аз съм капиталист… предприемач. Крада и руша за пари, вярно е. Твоята кралица беше разкарана от пехотинците преди сто години и после аз заринах с пръст езерата с риба. И какво ще направиш… ще накълцаш мен и приятелите ми с брадвата ли?
Джими Кахекили изсумтя, вероятно в съгласие, и вдигна брадвата с две ръце.
Тръмбо си мислеше: Имам девет патрона. Не мисля, че ще са достатъчни. Запита се колко ли е бърз този двестакилограмов гигант. А на глас каза:
— Имам по-добра идея.
Този път сумтенето като че ли бе леко въпросително. Поне Тръмбо го прие за такова.
— Виж, Джими – каза той, като се извърна леко и посочи към японците, които чакаха на пет-шест метра от тях. – Аз излизам от хотелиерския бизнес. С онези момчета ще трябва да се разправяш вече. Не мисля, че ще е полезно за националната ти кауза, ако накълцаш шефа на корпорацията им. Може да не проявят голямо разбиране към твоите етнически и културни различия, ако изпратиш шефа им у дома в чували.
По-тихо сумтене.
— Но аз симпатизирам на каузата ти – каза Тръмбо. – Всъщност ще ти покажа колко много й симпатизирам… с цели десет хиляди долара.
Очите на гиганта се присвиха сред гънките към Тръмбо.
Милиардерът вдигна ръка.
— Не се майтапя. Ти само трябва да държиш твоите хавайски патриоти далече от мен за няколко дни… най-много седмица… и чекът е твой. По дяволите, още днес ще ти дам парите, в брой. Имам ти доверие.
Сумтене. Брадвата се размърда.
— Става ли? Да си стиснем ръцете. – Той протегна ръка и след секунда огромната тлъста длан я награби. За миг милиардерът си представи как хаваецът откъсва ръката му – О, на Кейтлин ще й хареса, – но после дланта му се появи отново.
Уил Брайънт се приближи с Майкълс и Смит. Двамата охранители бяха пъхнали ръце под саката си.
— Извадете ръцете оттам, момчета – каза Тръмбо. – Придружете господин Кахекили до Голямото хале и кажете на господин Картър да му даде десет хиляди долара от касата за спешни случаи. Пишете го като разход за поддръжка.
— Шефе? – каза Уил Брайънт.
— Чу ме. – Тръмбо се ухили на гиганта. – Благодаря, че се отби, Джими. Ще се видим пак скоро.
Тръмбо обърна гръб на хаваеца и тръгна към японците.
Елинор се върна в халето си и изключи кафемашината, изкъпа се бързо, облече си памучни панталони и тениска и хукна да се види с Пол в Голямото хале. По пътя се оглеждаше за Корди, но не я видя на плажа, нито в Корабокрушенския бар и ланаито.
В лобито каза на Пол:
— Бих искала и Корди Стъмпф да дойде.
— Разбира се – каза кураторът. Той като че ли не искаше да остава насаме с нея.
Елинор позвъни в стаята на Корди, но нямаше отговор. Надникна в Ланаито за наблюдение на китове, но ресторантът беше празен. Целият курорт изглеждаше по-празен от обикновено. Остави съобщение на рецепцията да кажат на Корди, че ще се види с нея следобед, и отиде при Пол между двете бронзови статуи до входа.
— Опасявам се, че трябва да наемем джип – каза той. – Моята тойота е тук, но пътищата там, където отиваме, са доста груби.
— Аз имам джип – каза Елинор. Раздрънка ключовете, които тъкмо бе взела от рецепцията.
— А госпожа Стъмпф? – попита Пол, докато вървяха под порткашето към ароматните бутенвилии, опасващи всички алеи тук.
— Не можах да я намеря – каза Елинор. – Май ще сме само двамата.
Пол Кукали се усмихна.
Елинор спря изненадана, когато влязоха в паркинга. Освен джипа й имаше само още пет-шест коли.
— Като че ли курортът се е изпразнил за една нощ.
Пол се настани на мястото до шофьора и каза:
— Това е другата причина, поради която те търсих сутринта. Господин Картър предупреждава гостите за възможна опасност от потоци лава.
Елинор седна на горещата седалка, но изчака малко, преди да завърти ключа в стартера.
— Потоци лава? Но не са ли на километри южно оттук?
— Да, но винаги има проблем с отровните газове. Доктор Хейстингс… човекът на господин Тръмбо в обсерваторията на вулкана… смята, че и други потоци се движат под този югозападен разлом, но още не са стигнали до повърхността.