— Лавовите тръби – каза Елинор.
— Именно.
Тя прехапа устна, когато запали джипа и потегли по дългата алея, покрай северното голф игрище, градините, тенис центъра и бугенвилията. Зърна група на голф игрището и един градинар с шапка, който работеше. Но иначе тенис кортовете и курортът бяха пусти. След голф игрището пътят се влошаваше и се виеше из пустиня от високи канари а’а. Над тях се простираше синьото небе, а отпред се издигаше склонът на Мауна Лоа и ужасният път и черните вулканични полета не изглеждаха така страховити, както когато пристигнаха с Корди първата нощ.
Един охранител излезе от портала и им кимна.
— Някои още работят – каза Пол, когато завиха по шосе 11.
— Значи другите не са дошли на работа?
Слънчевите очила се обърнаха към нея.
— Някои дойдоха, но повечето – не.
— Заради вулкана или заради странните събития в „Мауна Пеле“? – попита Елинор. Не срещнаха никакви коли на север, докато се движеха на юг. Тя виждаше скалите и полуострова, на който бе отишла сутринта.
— Хората тук са свикнали с вулкана – каза Пол. – Не им харесва другото, което се случва.
Продължиха на юг покрай Пуухонуа О Хонаунау, така наречения Град на убежището. След малкото крайпътно градче Кеалиа единствените следи от човешко присъствие бяха само една-две бараки покрай шосето и тесните пътища, които продължаваха на изток към селищата Хоопулоа и Милолии. Пол каза, че те са евакуирани заради лавата.
Изминаха няколко километра, преди да видят лавата. Елинор се изуми от количеството дим и пара, които се издигаха пред тях. Това бе истинска стена от синьо-черен дим и – като че ли точно отпред – кула бяла пара, която се извисяваше поне на петнайсет метра във въздуха. Беше страховито да караш към нея.
Нямаше знаци за блокадата на пътя. Както се движеха с осемдесет километра в час и вятърът рошеше късата й коса, внезапно зад един завой се появиха барикадите, светлините и две патрулни коли, които преграждаха пътя на двеста метра пред тях. Елинор забави и спря до полицая до първата преграда.
— Пътят е затворен, госпожо – каза той. Беше хаваец, но със стряскащо сини очи. – Поток лава го е отрязал тук и пò на изток. Най-добре се върнете. О… здравей, Пол.
— Юджийн – каза Пол Кукали. – Изненадан съм, че не са се събрали зяпачи.
— Е, имаше – ухили се полицаят. – Няколко големи курорта изпращаха автобуси с туристи до тази сутрин. Но имаше предупреждение за отровни газове и още потоци лава в посоката, от която идвате, затова ги спряхме. Повечето туристи са вече откъм страната на Хило. И в хеликоптерите. – И сякаш за да докаже думите му, един хеликоптер изпърпори ниско над вулканичните полета вдясно от тях. Носеше се около колоната от пара.
— Може ли да покажа на госпожица Пери как изглежда пахоехое, когато е още прясна?
— Разбира се – каза полицаят. – Само спрете ей там до пътя. Не се приближавайте прекалено. Една дама от автобус от „Мауна Лани“ сутринта припадна. Жегата е много силна и газовете са опасни.
Пол кимна. Елинор паркира колата. Минаха през барикадите и покрай патрулките.
— Това е невероятно – каза Елинор. И наистина беше такова. Висока поне три метра стена от сива лава покриваше шосето по пътя си от Мауна Лоа към брега, на около километър и половина на изток. От набръчканата й сива повърхност още се издигаше дим. Там, където дебелите гънки пахоехое стигаха до асфалта на шосето, се виждаше оранжевото сияние на лавата, като светлина под врата. Малки люспи се откъсваха от пропукващото се, пълзящо въже от лава и се носеха по въздушните течения. Цялата повърхност пращеше и течеше, докато се охлаждаше. Тревата близо до нея беше почерняла или димеше, а храстите от двете страни на пътя горяха или вече бяха само почернели останки. За щастие, димът се носеше на юг, далече от тях, но жегата бе така силна, че се наложи да спрат на двайсетина крачки от сивата стена. Гънките и извивките на изстиващата лава се пукаха като яйчени черупки и жълтък от течен огън излизаше от тях и се спускаше по пътя или по димящата трева. Всичко, до което лавата се докосваше, лумваше в пламъци.
— Невероятно – каза Елинор отново и заслони лице от жегата.
— Това течение е прекъснало шосето вчера сутринта – каза Пол. – Има поне още пет потока на юг и на изток оттук, които са го прекосили.
Елинор се вгледа към склона на вулкана. Той бе почти скрит от дима.
— А вижда ли се, че идват?