Корди усети как и последният въздух я напуска, видя петна пред очите си, които се сливаха с каскадата от сребърни мехурчета, и се опита да се измъкне от кръглата дупка. Не умееше да плува, а знаеше, че водата тук е дълбока. Но ако се измъкнеше, можеше да се хване за каяка, да го използва като буй и да рита с крака към момчето.
Дневникът на леля Кидър. Мисълта, че той ще изпадне, докато тя излиза от каяка, засили още повече паниката й. Усети как сърцето й бумти. Гърдите я боляха от порива да издиша и да вдиша във водата.
Остана в каяка и опита за последен път да го обърне, като наклони тялото си наляво, към сребърната повърхност на водата.
Отскочи обратно назад и пак увисна с главата надолу. Нещо огромно и бяло се носеше наблизо.
С последния въздух в дробовете си Корди се наведе напред, сякаш ще гребе, залепи гърди към фибростъклото на обърнатия каяк, сграбчи корпуса като непокорен кринолин и дръпна с всички сили.
Каякът се обърна и Корди си пое дъх, кашляше морската вода и повръщаше, все още наведена напред. Като че ли удържаше подскачащата малка лодка само със силата на волята си.
Детето още пищеше вляво от нея. Корди вдигна ръка да изтрие водата от очите си и видя, че дюшекът потъва, а детето маха с ръце и крещи.
Две ръце се издигнаха от водата, от двете страни на каяка, сграбчиха го и го разклатиха. Корди разпери своите ръце по рефлекс, за да запази равновесие. Но силните кафяви ръце обърнаха каяка наляво и Корди се стовари във водата.
Този път не потъна. Ръцете й още бяха отворени и тя се отблъсна и завъртя каяка. Момчето беше до гърдите във водата, само предният и задният край на дюшека се подаваха от водата и се притискаха към него като криле.
— Зад теб! – изпищя то и нещо удари силно каяка.
Корди чу разкъсването на фибростъклото и каякът се завъртя на сто и осемдесет градуса. Една бяла фигура разцепи водата и се гмурна отново. Корди видя разкъсания корпус, точно над ватерлинията, където остри зъби бяха откъснали дълго поне четирийсет сантиметра парче от лодката й. Бялата фигура веднага започна да обикаля пищящото дете, блъскаше се в краката му и после се връщаше към Корди.
Корди трудно провря ръка между бедрата си и за миг се изплаши, че сламената чанта е изчезнала, но след това я напипа и я придърпа към себе си. Чу как подобното на акула същество изригва от водата точно когато напипа книгата, избута я назад и усети познатата дръжка на дългия револвер трийсет и осми калибър.
Зъби задраха по корпуса на каяка и откъснаха дълги ивици от фибростъклото. Корди едва не се преобърна отново, но протегна ръка – за малко да изпусне пистолета, – стисна го здраво, докато се залюляваше на другата страна, за да се изправи, и после се прицели с две ръце в бялата фигура, която се хвърли към момчето. Детето се мяташе във водата и вече плачеше без глас.
Корди стреля четири пъти, като спря едва когато нещото беше твърде близо до момчето. Създанието сякаш се гмурна и за един ужасен миг тя си помисли, че ще завлече детето под водата. Но момчето още плачеше и махаше с ръце.
— Плувай! – извика Корди. – Насам! Веднага! Бързо!
Момчето заплува. Мяташе ръце и крака и вдигаше пръски, но като че ли не се приближаваше. Корди се огледа за греблото, не го видя и осъзна, че няма да може да го използва с револвера в ръка. Затова започна да гребе с лявата си ръка към детето.
Там. Бялата фигура се носеше през водата към тях. Чу се свистенето на въздух, когато острите зъби захапа дюшека, и после бялата форма измина и последните пет-шест метра. Корди видя огромната уста, чернотата й, триъгълните зъби, бяла кожа и черна коса зад краката на детето.
Вдигна пистолета, държеше го толкова стабилно, колкото й позволяваха бумтящото сърце и подскачащият каяк, и изстреля последните два куршума почти между ритащите крака на детето. Чу, че поне един от тях попадна в целта – гаден, пльокащ звук, като чук, стоварващ се върху мъртва плът – и подобното на акула същество се потопи отново.
Момчето стигна до каяка и сигурно щеше да го обърне в опита си да се качи, ако Корди не бе посегнала с лявата си ръка да го изтегли от водата. Стовари го пред себе си на корпуса като елен на бронята на джип.