Тя безмълвно поклати глава.
— Кажи ми го! Ти ми каза любовни думи там, на пътя, любима, където всички можеха да ги чуят! Кажи ми сега, кажи ми ги пак, Арабела!
— Сгреших! Онова, което изпитвам, не би могло да е любов, Тевис. В него има прекалено много болка! — рече тихо тя.
— Да! В любовта има и болка, Арабела, но също така и сладост. Ти ме обичаш, момиче, и аз също те обичам. Кажи ми го сега — продължи нежно да я увещава той. Взе лицето й в дланите се и се взря дълбоко в очите й.
— Господ да ми е на помощ — проплака тя, — но аз наистина те обичам, Тевис! Обичам те! — и тя заплака.
— Не, момиче, не плачи — каза той и покри красивото й лице с целувки. Накара я да легне по гръб на кожата пред камината и влезе дълбоко в нея. — Обичам те — прошепна той с устни, заровени в косата й. Разплете плитките й и прокара пръсти през меката й като коприна и блестяща като водопад коса. — Обичам те, Арабела, и тази вечер ние ще си направим едно чудесно детенце. Красиво, силно дете, без значение дали ще бъде син или дъщеря. То ще бъде заченато с любов! Ще бъде плод на любовта и страстта ни!
Тя чу думите му, въпреки че желанието й се беше разгорещило под умелите му ласки. Тя искаше детето му! Да, искаше го! И си спомни думите на Мег, че желанието да имаш дете от някого означава, че го обичаш. Син, който ще управлява „Дънмор“, или дъщеря, която ще живее в „Грейфеър“! „Дънмор“ означаваше сигурност. „Грейфеър“ не. Арабела тръпнеше от страст, но дори тогава в съзнанието й се прокрадна мисълта, че съдбата й отново се решава без нейно участие.
— Няма да бъда доволна, докато не си върна „Грейфеър“! — извика тя.
— Ще ти върна проклетата крепост, мадам — обеща й той. — Но първо ще те накарам да заченеш!
Страстта в гласа му я развълнува.
— Напълни ме със семето си, Тевис — каза му тя страстно, — напълни ме догоре! Искам да имам дъщеря, за да си върна „Грейфеър“!
— Син — за „Дънмор“! — противопостави се той и се засмя, когато тя заби зъби в мускулестото му рамо. Желанието й беше неутолимо.
Глава 10
Страстната любов, която граф Дънмор изпитваше към съпругата си, предизвика скандал в двора и забавлява дълго време благородниците, които рядко обръщаха внимание на каквото и да било. Само кралят можеше да говори с Арабела Стюарт, без да го грози опасността да бъде извикан на дуел. Дори принц Джеймс, който, изглежда, много обичаше да се заяжда с чичо си, не беше пощаден. Джеймс Стюарт притежаваше всички качества на принц от Ренесанса. Беше интелигентен и образован също като баща си. Но докато кралят беше сериозен и замислен, принцът беше чаровен, духовит, добросърдечен и весел. Кралят беше сдържан и студен с всички, с изключение на хората, които истински обичаше. С принца беше по-лесно да се общува. Единственият му сериозен недостатък беше неутолимата му страст към дамите, особено като се имаше предвид колко млад беше още. Жени, два пъти по-възрастни от него, искаха да попаднат в леглото му. Принцът разочароваше много малко от тях. Графиня Дънмор обаче продължаваше да се изплъзва на принца — факт, който я правеше още по-привлекателна за него. Шотландските благородници, обикновено неспокойни, много рядко доволни от съдбата, открито предпочитаха принца пред краля. Точно както някога предпочитаха по-младите братя на Джеймс III пред самия него. Хаосът, който бяха предизвикали тогава, все още беше в спомените на всички, затова дори благородниците от Високите земи бяха съгласни със сегашната политика на краля и се стараеха да запазят мира с Англия. Освен това Джеймс беше още много млад, въпреки че враговете на краля поощряваха разпуснатото му поведение и страстта му към дамите. Братята му бяха още по-млади, а никой не искаше да има за управник малко момче, което да бъде контролирано от други хора, както се беше случило със самия Джеймс III. Когато той беше още момче, чрез него управляваше фамилията Бойд, а в младостта си Джеймс II беше манипулиран от сър Алегзандър Ливингстоун и сър Уилям Крайтън. Шотландия искаше да има силен крал. Джеймс III, въпреки дълбоката любов, която изпитваше към изкуствата, и въпреки способността си да запазва мира, просто не се вписваше в представите на благородниците за кралска мощ.
Арабела харесваше краля. Той беше мил и говореше любезно. Единственият му недостатък беше, че трудно взема решения. Но бързо реши, че ще разкаже на Арабела историята на страната си. Всеки ден преди вечеря графиня Дънмор посещаваше краля в личния му апартамент в замъка „Стърлинг“. Стаите бяха красиво обзаведени, проектирани бяха от последния му любимец, Робърт Кохрейн. Тя сядаше в краката на краля и внимателно го слушаше, докато той разказваше историята на Шотландия. Скоро тя научи за дивия и свиреп Малкълм Кенмор и неговата съпруга, кралица Маргарет Английска, принцеса от фамилията Алфред, която първа в Шотландия показала на хората постиженията на цивилизацията и като последица от това намалила силата и влиянието на келтите. Това се случило преди цели четири века.