Преди два века Уилям Уолъс от Елдърсли надигнал глава срещу крал Едуард I Английски, който завладял Шотландия и жестоко експлоатирал хората. Уолъс, млад човек, притежаващ завидна смелост и огромна сила, повел шотландците във войната за независимост срещу Англия. Той бил пленен и екзекутиран от англичаните, но легендата за неговата смелост окуражавала шотландците. Те си избрали нов водач — Робърт Брус. Дъщерята на Брус, Маргарет, се омъжила за Уолтър Стюарт, който сложил началото на династията на Стюартите.
Арабела беше очарована от възможността да учи. Едва сега тя разбра колко силно са свързани двете държави, едва сега причините за дълбоката и често болезнена горчивина, която хората и в Шотландия, и в Англия, изпитваха. Сега разбираше по-добре желанието на краля да запази мира с южната си съседка. То не беше породено от слабост, а от стремежа му да запази държавата си. Англичаните, които от векове бяха сплотени и имаха национално съзнание, бяха станали по-силни и просперираха. Шотландците, все още разкъсвани от вътрешни борби, не бяха силни. В развитието си бяха двеста години след южната си съседка и след европейските страни.
Принц Джеймс често присъстваше на уроците, които кралят даваше на Арабела. Беше очевидно, че много обича баща си, въпреки че не го уважава. Джейми не разбираше нуждата на краля да се заобикаля с приятели, които стоят по-ниско по ранг от него, макар че принцът също не беше сноб. И все пак той се чувстваше неудобно в присъствието на кралския лекар, Уилям Шийвс, и на Уилям Елфинстоун, мъдър и любезен юрист, който се беше издигнал от незначителен свещеник до епископски сан. Главната му резиденция беше в град Абърдийн. Тези двамата бяха хора, които нямаха зад гърба си нито власт, нито богатство, нито ранг. Но, както казахме, принцът присъстваше често на уроците, па, макар и с единствената цел да флиртува с Арабела Стюарт, която, въпреки нежеланието си, започваше да се поддава на чара му.
Един следобед, след урока на краля, принцът я придружи до Голямата зала на замъка „Стърлинг“.
— Е — попита я той направо, — няма ли да легнеш с мен, Арабела Стюарт? Не съм неприятен на вид, а ти сигурно си чула, че съм добър любовник.
Изненадана както от думите му, така и от директния начин, по който бяха изречени, Арабела все пак му отговори учтиво, за да покаже уважението си към ранга му.
— Господарю — каза тя, — знам, че жените, които посещават двора, се държат разюздано, но аз не съм като тях. Обичам и уважавам съпруга си, както и той — мен. Не одобрявам изневерите, въпреки че само това наблюдавам около себе си. Ще бъда ваша приятелка, господарю, но ако продължавате така глупаво да ме преследвате, ще бъда принудена да разкажа и на съпруга си, и на майка ви за вашето поведение.
— Мадам, вие сте много твърда и неотстъпчива — каза Джейми Стюарт, като беше притиснал ръце до гърди, за да подсили ефекта на думите си.
Арабела се засмя.
— Господарю, не се опитвайте да ме завладеете с чара си, защото твърдо съм решила да не му се поддавам.
Принцът се спря, хвана я за ръката и я принуди да застане с лице към него.
— Това не е ли кокетство от ваша страна, мадам? Наистина ли мислите каквото говорите? Наистина ли няма надежда за мен? — попита той, като търсеше по лицето й знак за обратното, знак, който да го окуражи.
— Твърдо съм решила да бъда вярна на съпруга си, Ваше височество — каза тихо Арабела.
— Той е щастлив човек — отговори принцът.
— И аз съм щастлива жена, господарю — каза Арабела.
— Само ако можех да намеря любов като вашата, мадам… — каза Джейми Стюарт.
— След време, господарю, ще я намерите. Вие сте още много млад, въпреки високия си ръст и разюздано поведение — засмя се тя.
— Но мога ли да разчитам на приятелството ви, Арабела Стюарт?
— Да, господарю, разбира се — увери го тя.
Когато стигнаха в Голямата зала на замъка „Стърлинг“, научиха, че крал Хенри VII най-после, на осемнайсети януари, се е оженил за принцеса Елизабет Йорк в Уестминстърското абатство.
— Не се е осмелил повече да отлага сватбата — каза граф Ангъс. — Обикновените хора са му изпратили петиция, с която са го помолили да се ожени за момичето. Защото домогванията на Хенри Тюдор до престола са неоснователни. Правата на съпругата му са по-законни. Но ако говорим истината, най-големи права има младият Едуард, граф Уоруик, който е последният жив представител на династията. Неговият баща, граф Кларънс, беше по-възрастен от крал Ричард.