— Хенри Тюдор — каза кралят — и неговата съпруга са пра-пра-правнуци на Джон от Гонт и неговата трета съпруга, Катрин Суонфорд. Те имали четири деца, три момчета и момиче, но те всички били незаконни, защото след смъртта на първата си съпруга, Бланш от Ланкастър, граф Ланкастър бил принуден, по политически съображения, да се ожени за Констанца от Португалия, независимо от това, че вече бил влюбен в лейди Суонфорд. След като умряла втората му съпруга, Джон от Гонт се оженил за любимата си и признал всичките деца, които носели фамилното име Бюфо. Майката на Тюдор е лейди Маргарет Бюфо, праправнучка на графа и на неговата последна съпруга, по линия на техния най-голям син, Джон Бюфо, граф Съмърсет. Елизабет Йорк и тяхна потомка по линия на Джоан Бюфо, единствена дъщеря на Джон Гонт и Катрин Суонфорд. Джоан Бюфо се омъжила за Ралф Невил, граф Уестморланд. Тя била негова втора съпруга. От първата си съпруга той имал девет деца. Джоан му родила още четиринайсет. Първата от всички техни дъщери, Сесили, се омъжила за Ричард, граф Йорк, а между техните деца били крал Едуард IV и крал Ричард III. Тук Арабела подхвана нишката на разказа.
— Майка ми беше от фамилията Невил — каза тя. — Била отгледана от граф Уоруик, Ричард Невил. Много пъти съм виждала лейди Сесили Невил. Когато била млада, била толкова красива, че я наричали Розата на долината. И сега, макар че е вече стара, е красива. Но от всичко това още не ми става ясно защо крал Хенри е забавял женитбата си с принцеса Елизабет.
— Мисля — каза замислено кралят, — че е искал да затвърди собствените си права над английския престол, преди да вземе наследницата на Йорк за съпруга. Казвали са ми, че има хора, които го подкрепят само заради семейството на съпругата му. За един крал е трудно да приеме тези чувства от страна на поданиците си.
— Все още ще има трудности — намеси се граф Ангъс. — Затворил е Уелския принц в Тауър, а момчето ще стане причина за недоволството на привържениците на фамилията Йорк. А това ще бъде добре дошло за Шотландия, защото Англия не би могла да ни нападне, докато има проблеми вътре в страната. Времената са подходящи, за да върнем Бъруик на Шотландия, сир, така мисля аз.
Останалите благородници, които се намираха в залата, кимнаха в знак на съгласие, но кралят каза:
— Искам мир с Англия и това, че поклащате глави, с нищо няма да промени нещата. Насилието, което допускаме по границата, е ужасно! Трябва веднъж завинаги да му бъде сложен край!
— Да, но ние ще престанем да нападаме граничните жители едва когато си върнем Бъруик и дадем урок на англичаните! — изрева Ангъс. — Ти си слабак, Джеймс Стюарт! Баща ти, Бог да даде мир на душата му, и дядо ти, и на него Господ да даде мир, нямаше да говорят за мир като теб!
Кралят не отговори, но в очите му се появи странен израз на безпомощност. Знаеше, че мъжете като граф Ангъс никога няма да проумеят ползата от неговата политика.
— Значи ще се помъчите да предизвикате война по границата, така ли? — каза гневно Арабела. — Ако живеехте там, на онази ивица земя, където аз съм живяла през целия си живот, нямаше да бъдете толкова нетърпеливи да създавате проблеми! Как смеете да критикувате краля, че пази мира! Вие си седите в холовете на прекрасните си замъци, в безопасност, далеко от враговете си, а искате да създадете хаос за невинните. И самодоволно се смятате за най-добри сред мъжете, защото лесно се обиждате и лесно вадите меча си от ножницата. Никога не сте вдишвали дима на горяща къща, нали? Никога не ви е било грижа, че копитата на конете ви съсипват зеленчукови градини, които трябва да изхранят цяло семейство! Никога не сте чували виковете на невинните жени, които войниците ви изнасилват! Кръвта на жертвите ви е запушила ушите ви и вие не чувате виковете им, не чувате плача на децата, които убивате! За да не ме обвините в пристрастие, ще ви призная, че презирам и своите сънародници, които извършват подобни дела! На тази лудост трябва да бъде сложен край и аз ще поддържам докрай краля в политиката му. Той е по-добър от всички ви!
Избухването на Арабела накара граф Ангъс да онемее за миг, но след като се съвзе, той отвърна, засегнат.
— Дънмор, нима не можеш да стъпиш на врата на съпругата си?!
Тевис Стюарт видя приближаващата се буря, но не успя да реагира достатъчно бързо. Съпругата му, която винаги действаше бързо с юмруците си, удари толкова силно Арчибълд Дъглас, че той политна, за своя голяма изненада и не по-малко объркване. Лицето му силно почервеня.