— Исусе Христе! — изрева той, а ръката му инстинктивно се стрелна към камата, която носеше на пояса си. Не сваляше поглед от лицето на граф Дънмор.
— О, не, сър! — извика му Арабела — Вие не се скарахте със съпруга ми, а с мен! Нима мислите, че се страхувам от вас? Не ме е страх! Изберете оръжието и аз ще се срещна с вас, където кажете, за да уредим този въпрос, ако чувствате, че честта ви е засегната.
Сега вече граф Ангъс наистина онемя. Събралите се около тях хора бяха зяпнали от изненада. Кралицата всеки момент щеше да избухне в смях и трябваше да прехапе силно устни, за да не го направи. Колко пъти, помисли ри тя, беше пожелавала да зашлеви арогантния Арчибълд Дъглас, но винаги беше смятала, че една жена не може да постъпи така. Тевис Стюарт потисна собственото си желание да се засмее, защото трябваше да помисли как да измъкне съпругата си, а и себе си, от кашата, която тя така лесно забърка. И тогава се обади кралят.
— Вие засегнахте честта ми, Арчибълд Дъглас, но графиня Дънмор ме защити достойно. Смятам въпроса за приключен. Разбирате ли и двамата какво искам да кажа?
Арабела грациозно направи реверанс.
— Да, господарю — каза тя с усмивка.
— Да! — изръмжа граф Ангъс. А всъщност той изпитваше облекчение, защото кралят го беше измъкнал от едно наистина трудно положение. Проклетата свадливка го беше предизвикала, и то на всеослушание, а той наистина не знаеше как да й отговори. Един мъж не би могъл да се дуелира с жена, а как би могъл да се измъкне, без да изглежда страхливец?! Той погледна граф Дънмор и измърмори: — Трябва да държиш жена си по-изкъсо, Тевис, или някой ден ще видиш, че е облякла полата ти.
Забележката го ужили, но Тевис Стюарт се усмихна мило и отговори:
— Тя ще изглежда превъзходно в пола, Ангъс, защото краката й са по-красиви, отколкото можеш да си представиш.
Думите му разсеяха напрежението и всички, облекчени, избухнаха в смях. Кралицата направи знак на менестрела си и той засвири весела мелодия.
— Искаме да те помолим да ни разрешиш да си тръгнем, Джейми — каза граф Дънмор на своя полубрат и кралят кимна. Тъмните му очи весело блестяха.
— Не бъди строг с Арабела — каза той на Тевис Стюарт. — Тя ми осигури най-голямото забавление от месеци насам. Одобрявам нейната преданост, но, което е по-важно, братко, нейният ум е остър колкото и езикът й. А тези качества са достойни за възхищение дори у една жена.
Преди графът да успее да отговори, Арабела каза:
— Ако съм ви обидила, сър, моля за извинение. Позволих на антипатията, която изпитвам към граф Ангъс, да надделее над здравия разум и добрите ми маниери. — Въпреки че думите й твърдяха обратното, графиня Дънмор ни най-малко не се разкайваше.
— Трябва да си призная, че обичам спокойните вечери, мадам — каза кралят, — но вие ни осигурихте приятно забавление.
— Това няма да се случи никога вече, Джейми — каза тихо Тевис Стюарт, поклони се и придружи съпругата си до Голямата зала.
Навън ги чакаше карета, защото времето изведнъж беше станало много студено и ездата нямаше да е приятна. Те се настаниха в каретата и тя започна да се спуска надолу по хълма. Арабела седеше мълчаливо и чакаше съпруга си да заговори. Не беше пропуснала острите нотки в гласа му, когато беше казал на краля, че няма да има друг подобен случай. Вятърът духаше през пролуките на каретата. Арабела потрепери и се загърна по-плътно в пелерината си.
— Ангъс е прав — каза Тевис. — Би трябвало да те набия.
— Няма да го направиш! — отговори тя шокирана.
— Няма, но би трябвало — каза той. — За Бога, мадам! Изказа се с такъв плам против насилието по границата, а после нападна бедния Арчибълд Дъглас с юмруци!
— Но той обиди краля!
— Джейми е достатъчно способен да се справи с граф Ангъс и неговите последователи, любима. Цял живот все това е правил.
— Арчибълд Дъглас е най-арогантният мъж, който съм срещала! — Арабела като че ли отново започваше да се ядосва.
— Не, любима, не е — отговори Тевис Стюарт. — О, той е горд. Всички от рода Дъглас са горди. Но той обича Шотландия и е човек, чиято преданост не знае граници.
— Но на кого е предан, се питам аз — каза Арабела.
— Никога не задавай този въпрос на публично място — предупреди я съпругът й. — Ангъс иска онова, което е най-добро за Шотландия, Арабела. Само това.
— И какво е най-добро за Шотландия, съпруже мой? Аз не съм глупачка. Знам, че има хора, които ще предпочетат принца пред баща му. Ако се зададе гражданска война, Тевис, на чия страна ще застанеш? На страната на брат си, който е крал? Или на страната на племенника си, който един ден ще бъде крал. Какво всъщност е най-добро за Шотландия? Още едно малцинство? И кой ще управлява тогава?