— Нито един мъж и нито една жена — отговори му тихо кралицата, — не бива да обича друг човек толкова дълбоко. Когато обичаш така силно, си обречен на разочарование, защото приписваш на любимия си качества, които той не притежава. Най-накрая разбираш това и трябва да се примириш с разочарованието, Джейми.
— Тази цена ми се вижда много малка, мамо, и с радост бих я платил — отговори мъдро принцът. — Заради удоволствието и щастието, които любовта дава.
— Аз говоря за любовта, сине, а онова, за което говориш ти, е нещо съвсем различно — каза кралицата и разроши червената му коса. — Но това не е важно, моето момче. Ти, във всеки случай, ще вървиш по собствения си път.
— И винаги ли става така, мамо? — попита я той с усмивка.
— Да — каза му тя, също усмихната. А погледът й беше отправен над главата му, към Тевис и Арабела, които тъкмо излизаха от залата.
— Ти си дяволита, дива жена — каза графът на съпругата си, докато вървяха към каретата. — Надявам се, че граф Ангъс наистина ще сметне шегата за добра, защото точно сега не искам да проливам кръв.
Настаниха се в превозното средство. Веднага щом затвориха вратичките, Арабела се сгуши в прегръдките му, с лице, вдигнато към неговото. Устните й бяха меки и примамливи.
— Да се върнем вече в „Дънмор“ — прошепна тя, с устни, почти долепени до неговите. — Усещам наближаващата зима, бурите и вятъра, и искам да бъда зад неговите стени заедно с теб, любими. — И тя го дари с дълга сладка целувка.
— Мадам, ти беше тази, която искаше да посетим двора. Аз щях да бъда много щастлив, ако си бяхме останали в „Дънмор“ — отговори той. Едната му ръка се плъзна в деколтето й и хвана гърдата й, а устните му се впиха в нейните.
— Ммм — въздъхна Арабела и се притисна в него. — Нима едно момиче не би могло да промени намеренията ти, милорд? — запита го тя, като за първи път, откакто се познаваха, използва това типично шотландско обръщение.
— Точно сега нямаме добро извинение, за да напуснем двора, любима — каза той, а в дълбокия му глас се долавяше искрено съжаление. — Напролет, може би, ще можем да се върнем у дома. Тогава ще кажа, че трябва да се върна в замъка, за да охранявам границата.
Но те не се върнаха у дома си и през пролетта. Хенри Тюдор, все още несигурен на трона си, имаше интерес да запази мира с Шотландия и да не допуска разправии по границата. Интересите му съвпадаха напълно с тези на Джеймс III. Английският крал нямаше нужда от война със северната си съседка, а шотландският крал, за голямо недоволство на благородниците, не им позволяваше те да започнат войната с Англия.
— Може би това е началото на окончателния мир между двете страни — каза Джеймс Стюарт на по-малкия си брат, Тевис. — Трябва да превърна Шотландия в цивилизована страна, но докато тя пилее сили и хора в безполезни войни, нямам никакъв шанс да го постигна. Защо те не могат да видят нещата така, както ги виждам аз? Защо трябва да живеят с миналото? Нима не могат да прекрачат в бъдещето? Имам нужда от мира, имам нужда и от време, за да завърша мисията си. И ако не успея, дано Джейми, моят син, успее! Той е красив и елегантен и благородниците го обичат. Те мислят, че той е като тях, но аз съм го обучил добре, той не е като тях. Сбърках единствено в това, че им позволих да надникнат в душата ми, да ме видят такъв, какъвто всъщност съм. Бях и съм прекалено честен, но съм научил Джейми да не показва истинското си лице.
— Да — съгласи се графът, — той има чар, моят племенник, а също така е и силен.
— Ще стане добър крал, когато възмъжее, Тевис. Но дотогава аз ще трябва да се задържа на трона и да управлявам добре. Знам, знам — каза кралят на брат си, — има хора, които искат да ме отстранят и да поставят сина ми на трона, но съм сигурен, че Джейми никога няма да ме предаде.
— Не, няма да те предаде, защото, макар да не те разбира, той те обича.
— А ти разбираш ли ме, Тевис?
— Понякога, за някои неща, но невинаги и не за всичко. — Графът се усмихна и отпи голяма глътка от чашата, която държеше в ръка. — Но аз също те обичам, Джейми.
— Ти би ли ме предал? — попита го тихо кралят. Тевис Стюарт помисли малко и после каза:
— Не знам, Джейми Сега, в момента, мога да ти отговоря твърдо „не“, но времената и обстоятелствата се менят. Честно да ти кажа, не знам. Но мога да те уверя, че никога не бих предал Шотландия.
Кралят кимна. Беше получил честен отговор, а това беше повече, отколкото би получил от когото и да било другиго.
— Твоята съпруга казва, че Шотландия — това съм аз — рече кралят.
— Арабела е млада. Освен това аз едва започвам да проучвам чувствата и мотивите, които са двигател на действията й — каза Тевис Стюарт. — Трябва да си призная, че понякога не я разбирам.