Кралят се засмя.
— Кой мъж би могъл да разбере ума на жената? — отговори той. — Има много мъже — и Ангъс е един от тях, — които мислят, че жените въобще нямат ум. Той цени у тях само хубавото тяло, каквото има, например, Сорча Мортън, неговата братовчедка. Дори моето момче е лягало с нея.
— И си е платило скъпо за привилегията, уверявам те, братко — каза графът. — Сорча обича парите и харесва само скъпите неща. Тя е котката, която отива при този, който й дава храна. Тя не е вярна на никого. Аз също съм бил сред любовниците й, но тя не ми хареса. Не вярвам, че Джейми се е радвал дълго на компанията й.
— Не, не е бил дълго в леглото й — засмя се кралят, — защото се страхуваше, че майка му ще разбере. Ангъс окуражава момчето да се поддава на плътското желание, а аз не мога да го спра. Джейми, изглежда, има вродена склонност към женските тела.
Графът се усмихна.
— Той е истински Стюарт.
— Ти си предан на съпругата си, Тевис, а аз съм верен на Маргарет.
— Може би ние сме единствените в рода — отговори графът.
Кралят се усмихна. Този негов по-малък брат, чиито майка и баща бяха от рода на Стюартите, беше единствен по рода си сред носителите на тази фамилия. Той, изглежда, притежаваше всички добри качества, присъщи на Стюартите. Беше красив, верен, интелигентен, добър ездач, отличен воин и — ако можеше да се вярва на репутацията му — превъзходен любовник. Беше чаровен, любезен и умен. Много умен. Кралят знаеше, че верността му към кралицата, съчетана с удоволствието, което изпитваше от компанията на артистичните натури, бяха дали повод за клюки, които поставяха мъжествеността му под въпрос. Той нито отричаше, нито потвърждаваше клюките, защото, ако го направеше, щеше да ги признае достойни за вниманието си. Но сега разбра, че дори Тевис Стюарт се съмнява в тяхната лъжовност. И все пак брат му беше така предан, че не даваше гласност на съмненията си. Какъвто и отговор да дадеше кралят на неизречения въпрос, брат му пак щеше да продължи да го обича. Имаше много малко хора — той прекрасно разбираше това — на които би могъл да разчита чак до такава степен.
— Наистина — съгласи се той с брат си, — мисля, че ние сме единствените верни на жените си в рода Стюарт, Тевис. За нещастие обаче това качество не се оценява по достойнство от благородниците, които живеят във Високите земи. Страхувам се, че те ще бъдат причината за моята смърт. Защото, макар да се оплакват и да мърморят непрекъснато, благородниците от Ниските земи са ми предани.
— Ти приличаш на въжеиграч, Джейми — отбеляза графът. — Трябва винаги да внимаваш къде стъпваш.
— Моли се на Бога да не падна, братко — каза кралят. — Да се задържа поне докато моят Джейми порасне достатъчно, та да може да управлява без вмешателството на разни амбициозни лордове.
Глава 11
Кралицата беше мъртва. Смъртта й беше дошла неочаквано. Беше се събудила рано сутринта на четиринайсети юни с внезапен, силен писък. Камериерката, която побързала да застане до леглото й, я чула да прошепва. „Нека Бог и неговата милостива майка, Пресветата Дева, да се смилят над душата ми.“ После главата й паднала върху възглавницата, тя си отишла тихо от този свят. Вестта за неочакваната смърт се разпространи из замъка „Стърлинг“, из града под хълма и из цялото кралство. Реакцията навсякъде беше една и съща. Хората бяха изненадани, не повярваха на новината.
Маргарет Датчанката, дъщеря на Кристиан I, крал на Дания и Норвегия, беше само на двайсет и девет години. Беше дошла в Шотландия като невеста на Джеймс III, когато беше едва на дванайсет години. Никой в Шотландия, дори най-отявлените врагове на краля, не можеха да кажат нищо лошо за кралицата. Тя беше обичана от всички, защото имаше лек характер и добро сърце, а предаността й бе легендарна. Беше дарила съпруга си с трима синове, първите двама, от които бяха кръстени с името Джеймс. Стана така, защото, когато се появи първородният син, се смяташе, че той е много болен и ще умре скоро. Затова вторият син също беше кръстен Джеймс, за да е сигурно, че бъдещият крал ще носи същото име като последните трима крале. Третият син на кралицата беше кръстен Джон.
Кралят беше изпаднал в шок. Независимо от приказките на хората, той дълбоко обичаше съпругата си. Седеше неподвижно, с поглед, вперен в стената на стаята, глух за всички молби, неспособен дори да даде заповеди за погребението на съпругата си. Джеймс Стюарт и без това трудно вземаше решения и особено в този миг беше напълно безполезен. Дори младият му любимец, Джон Рамзи от Балмейн, когото беше издигнал до граф на Ботуел, не можеше да разбуди сетивата и разума му. Семейството на краля, Стюартите, с помощта на най-издигнатите лордове на кралството, планираха погребението на кралицата. Отдадоха последна почит на красивата дама, която, докато беше жива, помагаше на краля да поддържа реда и мира в кралството. Хората се питаха какво ли ще се случи сега, когато нея я няма. Онези, които бяха по-практични и по-малко сантиментални, вече се замисляха с коя ли ще я замени овдовелият крал. Сред кандидатките, според тях, беше и овдовялата бивша кралица на Англия, Елизабет Удвил.