Денят на погребението се случи сив и мрачен. От двете страни на пътя, от замъка „Стърлинг“, та чак до абатството Камбъскенет, където щяха да погребат кралицата, се бяха наредили обикновени хорица. Много от тях плачеха, показваха открито мъката си от загубата на добрата кралица. Покритият с черен креп ковчег беше носен от черни коне, покрити с черен плат на златни ивици. Пред ковчега яздеха, също на черни коне, мъже, облечени в черно. Те носеха знамената на Шотландия и Дания. Следваха ги свещениците — всички шотландски епископи и игумени, наредени по двойки, след тях — по-нискостоящите свещеници, всички в разноцветни, богато украсени, тоги. Ярките цветове на дрехите им изпъкваха сред облечените в черно скърбящи, като дори заслепяваха очите. Когато стигнаха до абатството, ковчегът беше поет от шестима от най-видните графове на кралството. След тях вървеше кралят — гологлав и облечен от глава до пети в черно. Следваха го синовете му, най-малкият, от които беше още в ръцете на дойката си. След тях вървяха двете им сестри — Маргарет, старата мома, и лейди Мери Хамилтън, придворните дами на кралицата, всички лордове, които в този момент се намираха в двора, със съпругите си, кралските слуги и всички останали, които имаха причини да бъдат там.
— Защо има толкова много обикновени хора? — попита съпруга си Арабела. — Сигурна съм, че не са познавали кралицата. И все пак скръбта им изглежда истинска.
Графиня Дънмор никога преди не беше взимала участие в такова важно събитие и затова не беше сигурна, че всичко става обикновено по този начин.
— Кралицата — отговори тихо съпругът й — беше щедра и великодушна. Даваше аудиенции на всички, които пожелаеха. Когато това се разчу, обикновените хора започнаха да я засипват с молбите и оплакванията си. Тя никога не им отказваше, не ги разочароваше, никога не бързаше да ги отпрати. Тя никога не отказваше парична помощ на нуждаещите се. Но се стараеше да скрие тези свои черти, за да не я безпокоят хора, които нямат неотложна нужда от помощ. Тя наистина беше по-добрата половинка на Джеймс. Сега, когато я няма, нека Бог бди над Шотландия.
Беше отслужена голяма заупокойна литургия и много молитви бяха отправени за успокоение на душата на мъртвата. Това продължи през по-голямата част от деня, който, макар и сив, беше необичайно топъл за сезона. В малката църква на абатството се бяха събрали толкова много хора, че някои не издържаха и припаднаха от горещината и смрадта. Лошата миризма идваше от дрехите на скърбящите, които бяха толкова елегантни и скъпи, че биваха предавани от поколение на поколение дълги години. Повечето дрехи бяха от кадифе, а тази материя беше прекалено тежка за един летен ден. Всички дрехи, без изключение, бяха богато украсени с бродерии. В промеждутъка между различни погребения тези дрехи бяха съхранявани в здраво затворени скринове и бяха поръсвани с прахове, които да убият миризмата на многото тела, които ги бяха носили. В залата не достигаше въздух, ставаше все по-горещо и дори миризмата на тамян не можеше да премахне мириса на стара пот, смесена с нова. Арабела чувстваше как стомахът й се бунтува. Отчаяно се опитваше да съсредоточи вниманието си върху броеницата, която кралят й беше дал, както и на всички останали членове на семейството си. Тази сутрин, още със събуждането, главата й се беше замаяла. А сега, въпреки стомашното неразположение, беше много гладна.
Най-после, за голямо облекчение на всички, официалната служба приключи. В този момент кралят не можеше да понесе мисълта, че трябва да се върне в така обичания от него замък, затова целият двор трябваше да тръгне към замъка „Единбург“, само до вчера мразен силно от краля. Като че ли Джеймс Стюарт се чувстваше виновен за смъртта на съпругата си и искаше да се самонакаже.
Семейство Стюарт от Дънмор вървеше с всички останали към столицата, където също имаше градска къща. Тя се намираше на „Хай стрийт“. Арабела харесваше Единбург. Смяташе го за вълнуващо и колоритно място с откритите му пазари и множеството магазини, в които се продаваха стоки от цял свят. Но не обичаше да върви по градските улици, по които се движеха не само уважавани граждани, но също така кучета, прасета, пробягваха и плъхове. Арабела, също като другите благородни дами, се защитаваше от вонята на града, като носеше парфюмирано кълбо, което се наричаше „ароматична топка“.