— Мисля, че проявяваш изненадващ здрав разум, братовчедке — отбеляза кралица Ан. А после хвърли на съпруга си поглед, който можеше да разтопи сърцето му. — Хайде, Дикън, намери сред придворните си съпруг за малката Арабела. Ще поставиш „Грейфеър“ в сигурни ръце, нали така? Спомни си, че бащата на Арабела беше братовчед на лорд Джон Грей, а той беше първи съпруг на последната съпруга на брат ти.
— Въпреки това Хенри винаги ви е бил предан — побърза да се намеси лейди Роуина, защото, въпреки че крал Ричард беше обичал много по-възрастния си брат, Едуард IV, и беше винаги сред най-преданите му хора, той ненавиждаше съпругата му, бившата кралица.
Елизабет Удвил, по-възрастна с няколко години от крал Едуард, беше, според мнението на мнозина, принудила краля да се ожени за нея. Ричард си спомни, че тя наистина му беше добра съпруга и го беше дарила с многобройна челяд, включително двама синове, но беше използвала положението си предимно, за да помогне на собственото си семейство да забогатее. Тя имаше изключително малко приятели и впоследствие, когато брат му умря миналия април, много малко хора застанаха на нейна страна, когато църквата обяви брака й за невалиден, а децата й — за копелета, които нямат право да наследят трона от баща си. Според църквата, Едуард IV имал подписан по-рано брачен договор с лейди Елинор Бътлър, която била още жива, когато Едуард IV забягнал с овдовялата лейди Елизабет Грей и сключил тайно брак с нея. Силната и мощна Англия не искаше да бъде управлявана от ниско поставени и незаконни управници. Едуард IV беше провъзгласил брат си за защитник на синовете си, но въпреки това много хора щяха да се опитат да ги манипулират, за да придобият контрол над управлението. Бяха обявили малкия Едуард V за безправен и неспособен да управлява и бяха предали короната в ръцете на чичо му, Ричард III, и с това бяха разрешили проблема.
Ричард III беше взел племенниците си под своята закрила, за да не могат придворните да ги подстрекават към бунтове. Клюките твърдяха, че вече им бил причинил не малко злини. Кралят обаче обичаше всички деца и не беше способен на подобни злодеяния. Освен това независимо дали бяха законни или не, те бяха деца на брат му, а Ричард III беше обичал Едуард IV от цялото си сърце. Но бившата кралица, която беше намерила убежище в Уестминстър, сипеше проклятия и оплакваше двойната си загуба — тази на управлението и на попечителството над двамата си синове. Тя се опитваше, и то далеч не тайно, да омъжи най-голямата си дъщеря, Елизабет, за наследника на Ланкастър, Хенри Тюдор, който беше заклет враг на Ричард III.
Кралица Ан направи погрешен ход, като припомни на съпруга си за далечната връзка на Арабела Грей със семейството на неговата снаха. Северната част на Англия — Йорк, Нортъмбърлънд и Камбриа — винаги бе била предана на съпруга й. Но сега Ричард беше започнал да вижда врагове дори там, където те не съществуваха. Той се беше замислил за имението „Грейфеър“. То беше малко, но имаше стратегическо разположение — много важно за защитата на границата, защото беше много близо до нея. Имението винаги първо биеше тревога, когато шотландците прехвърляха хълмовете Шевиот, защото шотландците от край време бяха врагове на английските крале. Щеше да стане много опасно, ако имението попаднеше в неприятелски ръце или в ръцете на човек, който не му беше предан. Съветът не беше лош: трябваше да намери съпруг за малката наследница. Мъж, който без съмнение, ще му е предан винаги, на него — крал Ричард III, и на никой друг.
— Мисля, че си права, сладка моя — каза той на съпругата си. — Трябва да намерим съпруг на малката братовчедка Арабела, и то преди да напуснем „Мидълхъм“.
— Но тя е прекалено малка, за да бъде сгодена. — Роуина произнесе думите особено подчертано.
— И все пак младоженецът може да бъде избран сега — каза кралят. — Страховете, които изпитваш по отношение на Грейфеър, са съвсем основателни, Роу. Трябва ми силен и предан мъж, за да мога да бъда сигурен в безопасността на северната си граница. Ще помисля за това, Роу. Бъди уверена, че няма да те оставя незащитена още дълго време. Наистина, трябваше да дойдеш да ми кажеш по-рано за това.
— Дикън — каза тя по навик, а после се поправи: — Сир, аз и детето ми сме най-нищожните сред твоите поданици. Ако моята мила Ани не беше изпратила хора, които да ни доведат в „Мидълхъм“, ние въобще нямаше да сме тук сега и аз нямаше да те помоля да намериш съпруг на дъщеря ми.