— Хайде да си отидем у дома, в Дънмор — предложи графът на съпругата си. Двамата се излежаваха в леглото късно една сутрин, две седмици след погребението на кралицата. Беше началото на август.
— Ами кралят? — попита Арабела. — В мъката си той се изолира от всички. Мъдро ли ще постъпим, ако го оставим на милостта на противниците му?
— Джейми ще трябва да преодолее мъката си, любима. Сега той не иска да види дори нас, а през следващите няколко месеца дворът ще бъде в траур. През това време дори най-войнолюбивите благородници няма да действат против краля. Сега е моментът да си заминем, Арабела, а освен това, мисля, че все още не си ми казала нещо, което би трябвало да ми кажеш — каза графът и целуна съпругата си по върха на носа.
Арабела приятно се изчерви.
— Мили съпруже, не знам какво искаш да кажеш — отговори тя.
— Нима не си бременна? — Тъмнозелените му очи внимателно изучаваха лицето й.
— Не съм сигурна — каза тя. — Първо трябва да говоря с майка ти. А ти откъде разбра? — Бузите й все още имаха приятен розов цвят.
— Защото всичко, което се отнася до теб, е важно за мен, любима. Забелязах, че връзката ти с Луната е прекъсната вече повече от два месеца.
— Но може да бъде и нещо друго, мили — каза Арабела. — Бих искала да говоря с майка ти и тогава ще бъда сигурна. Никога преди не съм била бременна, нали знаеш това. А бях още малко дете, когато мама беше бременна за последен път. Миналото лято, когато носеше детето на сър Джаспър аз не знаех нищо.
— Имаш и други признаци, любима — каза й той с любяща усмивка. — Напоследък стомахът ти е неспокоен, а прекрасните ти гърди са станали по-пълни и по-закръглени. Аз пуснах семето си дълбоко в теб и съм сигурен, че вече носиш детето ми. Моят син.
Той обхвана лицето й с огромната си длан и топло я целуна по устата. Тя се изчерви още по-силно. Въпреки че повече от година беше съпруга на този мъж и въпреки че споделяше леглото му през последните осем месеца, тя все още малко се срамуваше от него. Беше объркана от факта, че той е толкова интимен с нея, че е сигурен в състоянието и, докато тя не е. Това беше почти равно на оскверняване, помисли си ядосано тя. Той видя назряващия гняв в очите й и побърза да каже.
— Аз съм най-голямото дете на майка си, затова много пъти съм я виждал бременна и съм запознат с признаците на бременността.
— Не можа ли да почакаш сама да ти кажа, Тевис? Смятам за неприлично това, че един мъж е така запознат с устройството на жените! — Гневът й неудържимо се надигаше. — Ти наистина си преизпълнен с гордост, че знаеш всичко, нали? И също гордостта те кара да мислиш, че детето в утробата ми е син!
Той се засмя. Гневът я караше да прилича на малко пухкаво котенце, което напразно вдига врява.
— Любима — каза той, като все пак успя да запази спокойствие, за да не я обиди, — обичам те, затова всичко, което те засяга, засяга и мен. Тревожа се за теб. Понякога нощем се събуждам, лежа до теб и се вслушвам в дишането ти, за да се уверя, че си добре.
— Исках да те изненадам. — Тя продължи да се сърди. Все още не можеше да му прости, въпреки признанието му, че я обича.
— Ти непрекъснато ме изненадваш, мадам — каза той тихо и я целуна.
Тя обви врата му с ръце и притисна голото си тяло до неговото.
— Заведи ме у дома, милорд — каза тя, а думите й имаха двояк смисъл.
— Вещица! — изръмжа той, заровил устни в златните й коси.
Малките й длани го милваха, възбуждаха го. Той нададе тих стон, легна по гръб и я дръпна отгоре си. Арабела се засмя и започна да милва члена му, докато го заболя от силното желание да я притежава. В много отношения тя все още се срамуваше от него, но, за негово изумление и наслада, не беше сдържана в любовния акт. Като че ли в нея се криеха две съвсем различни личности. Той мислеше, че след време би могъл да я научи на различни любовни игри — такива, каквито някои други жени не биха одобрили. Арабела седна върху него и започна сластно да извива тяло, отначало бавно и нежно, а после, когато страстта й се увеличи, по-бързо и по-диво. Главата й беше отметната назад, устните — полуотворени, а зелените й очи бяха замъглени. Той протегна ръце и започна да милва копринената кожа на гърдите й и да си играе със зърната им. Изправи тялото си до полуседнало положение и пое едното от зърната й в устата си. Засмука го, а после започна да го дразни със зъби и беше възнаграден със стон на удоволствие, излязъл от полуразтворените й устни. Заигра се също толкова нежно и с другото зърно. Не желаеше да й причини болка. Искаше само да разпали желанието й. Този път беше възнаграден по друг начин. Сладкото й влажно и стегнато влагалище конвулсивно се стегна около пулсиращия му член. Цялото тяло на Арабела се разтресе в сладостни тръпки. За нея върховният миг наближаваше. Сега той взе нещата в свои ръце. Сложи я да легне по гръб и довърши по великолепен начин онова, което така галантно беше започнал.