Те лежаха спокойно един до друг. Телата им чувстваха топлината не само на споделената страст, но и на изгряващия ден. Навън, в градината, пропя дрозд, а от улицата долетяха виковете на продавача на цветя.
— Рози за половин медна монета! Нежна лавандула! Кой ще си купи? Цветя! Току-що откъснати цветя, по които още има нежни капчици роса! Кой ще си купи?
— Ние няма да липсваме на Джейми — каза най-после графът, нарушавайки спокойното мълчание, което се беше възцарило между тях. — Не може да ми откаже правото да те заведа у дома, преди да е станало опасно да пътуваш. Той също трябва да вземе под внимание твоята бременност. Освен това градът е нездравословно място, особено сега, през лятото.
— Да — съгласи се Арабела и доволна се протегна. Вече не изпитваше гняв. Не му се сърдеше. Та той беше така загрижен за нея! А после каза: — Нямам търпение да видя израза на лицето на онази улична котка, Сорча Мортън, когато научи, че съм бременна. Не ми харесва начинът, по който те гледа, съпруже мой. Като че ли си парче вкусна торта.
— Между мен и лейди Мортън няма нищо, любима. Но щом сме започнали да си говорим откровено, ще ти кажа, че на мен не ми харесва начинът, по който те гледа моят племенник.
— Ревнуваш ли? — запита го тя.
— Да!
Тя се засмя доволна.
— Джейми е още момче — каза тя. — А аз си имам мъж! Той беше поласкан от бързия й и умен отговор, но въпреки това каза:
— Може и да е момче, но членът му е твърд като на мъж. Той добре знае как да го използва, Арабела. Помни това и не го подценявай.
— В „Дънмор“ ще бъда в безопасност, милорд — каза му тя със сладък гласец. — Принцът ще бъде толкова далеч от мен, колкото е и Джаспър Кийн.
Кралят им разреши да заминат за „Дънмор“. Предаде им съгласието си чрез слугите, защото не искаше да приеме дори тях. Толкова дълбока беше мъката му по починалата му съпруга Маргарет. През по-голямата част от времето стоеше в собствените си апартаменти, молеше се за душата на кралицата. Напълно беше зарязал работите на кралството. В Лондон се водеха мирни преговори, които щяха да осигурят дълготраен мир и за двете страни, а Джеймс III едва ли беше нужен на друго място в момента. Нямаше армия, която би могъл да поведе към отдавнашния враг на страната. Дори да имаше недоволство сред шотландските благородници, то беше мълчаливо. Не го изразяваха гласно, защото почитаха паметта на починалата кралица.
Граф и графиня Дънмор пристигнаха в имението си до границата в един ясен и топъл августовски ден. Бяха отсъствали осем месеца. Там бяха семейство Флеминг от Глен Айлийн, дошли да ги поздравят. И Алис, и Мег бяха толкова огромни, че беше повече от ясно, че скоро ще родят първите си рожби. Щастлива, Арабела сподели с всички тях надеждата си. Свекърва й, след като й зададе няколко съществени въпроса и се консултира с Флора и Лона, потвърди онова, което синът й беше предположил. През ранната пролет на следващата година Дънмор щеше да се сдобие с наследник.
— Или наследница — каза Арабела. — Ако е момиченце, ще го нарека Маргарет, на кралицата, Бог да даде мир на душата й.
— Няма ли да го кръстиш на майка си? — попита я лейди Марджъри.
— Не — отвърна съвсем кратко Арабела.
— Сигурна съм, че си простила на бедната жена — каза Марджъри Флеминг.
— Да — отговори Арабела, — но не мога да забравя как се е отдала на сър Джаспър Кийн Тя не беше лоша жена, но беше глупава. Сега разбирам това. Можела е да откаже. Била е в правото си. Но не го е направила. Никога не бих позволила на когото и да било да ме използва по този начин!
— Моли се на Бога никога да не изпаднеш в положение, което ще те направи уязвима, детето ми — каза лейди Марджъри на снаха си.
— Жената е уязвима само ако си позволи да стане такава — отговори младата графиня с цялата увереност на младостта и неопитността.
— Всеки човек е уязвим по едно или друго време в живота си Арабела — каза тихо лейди Марджъри. — Всеки. Мъж или жена. Това не е престъпление. Такъв е животът, мила моя.
Арабела яростно поклати глава.
— И аз съм била уязвима в миналото, но никога вече не бих позволила да ми диктуват какво да правя с живота си. Трябва сама да си бъда господарка! Защо жените да не могат да чертаят пътя си така, както го правят мъжете?!