— Никога не съм се съмнявал, че Хенри Тюдор с радост ще се отърве от свекърва си — каза Тевис с усмивка. — Тя умее да създава неприятности, така съм чувал. Мисля, че неговата майка, лейди Маргарет Бюфо, също не се отнася с нея особено любезно. Посредниците май си играят едни с други като котка с мишка. Ти го знаеш така добре, както и аз, Арчи. А единствено мирът е онова, което има значение за нашите две държави. Не мисля, че да принудим Джейми да застане пред олтара с лейди Елизабет Удвил, ще бъде гаранция за дълготраен мир.
— Но това може да принуди брат ти най-после да започне война с англичаните. — Граф Ангъс се засмя.
— Между краля и тази лейди няма да има сватба — каза тихо Тевис Стюарт. — Мирният договор е готов и чака само подписите на кралете. А Хенри Тюдор си има за какво да се тревожи и не му е до Елизабет Удвил.
— Момчето, което е в Ирландия — каза Арчибълд Дъглас.
— Носят се слухове, че са го коронясали в Дъблин — каза Тевис Стюарт. — А това няма да се хареса на Тюдор.
— Сега той има наследник в лицето на принц Артър — напомни граф Ангъс.
— Да, но има все още някои привърженици на Йорк, които, естествено, биха предпочели владетел от Йорк, макар и момче, пред един принц, предан на Ланкастър — отговори му граф Дънмор.
— Но момчето е самозванец, или поне така твърди Хенри Тюдор. Чух, че преди известно време той извадил момчето от тъмницата в Тауър и го показал на народа. — Граф Ангъс се замисли за миг, а после каза: — Ако, разбира се, момчето наистина е принцът на Йорк. Може и онова момче в Ирландия да е истинският наследник.
— За Шотландия това няма никакво значение — каза Тевис Стюарт. — Нека англичаните се бият колкото си искат помежду си и да оставят нас на спокойствие. Ние искаме да живеем в мир.
— Или да си върнем Бъруик — каза, уж невинно, граф Ангъс.
— Няма ли да престанеш вече с това, Арчи?
— Милорд!
Графът се обърна и видя Лона.
— Да, момиче, какво има?
— Господарката ме изпрати да ви кажа, че бебето ще се роди след малко — каза Лона, силно развълнувана.
Тевис Стюарт скочи на крака.
— Тя добре ли е, момиче? Няма ли нужда от мен?
Той беше толкова развълнуван, че се въртеше на всички страни, като че ли не знаеше къде е изходът от залата. Арчибълд Дъглас никога не беше виждал граф Дънмор така объркан и сега много се забавляваше.
— Мисля, че няма да има нищо против, ако стоите до леглото й, милорд.
— Майка ми!
— Нейно благородие вече изпрати да повикат лейди Флеминг — отговори Лона.
— Свещеникът! — извика графът.
— За Бога, човече, съпругата ти не е на смъртно легло, а докато не се роди, детето няма да има нужда от кръщение — присмя му се добронамерено Ангъс. — Отивай при жена си, Тевис. Аз нямам нищо против да остана сам, докато ми се намира от твоето превъзходно вино.
Лона вече беше излязла от залата. Графът бързо я последва. Когато застана пред вратата на апартамента на съпругата си, беше посрещнат от Флора, която му каза с тон, който подсказваше, че знае много неща на този свят:
— Майка ви няма да успее да дойде навреме, милорд. Никога досега не съм виждала бебе, което да е така нетърпеливо да се роди. Докато си седеше най-спокойно с бродерия в скута, съпругата ви беше обзета от родилни болки. И ето че бебето вече почти се е родило!
— Флора! — Гласът на Арабела му се стори необичайно рязък.
— Тук съм, агънцето ми! — успокои я старата жена. — Тук е също така и онзи, който е причина за тези ваши страдания.
Арабела беше полулегнала на стола, който беше издялан за такива случаи. Краката й бяха разтворени, вдигнати високо и подпрени на две дървени летви. Красивото й лице беше силно зачервено, по челото й бяха избили капчици пот. Тя събра сили и се усмихна на съпруга си.
— Ох, Тевис! Бебето се ражда! Ще го видим, преди да е изтекла нощта!
— Ще го видим още преди да е изтекъл и час — каза тихо Флора, а графът се наведе и целуна съпругата си.
Беше чул думите на старата жена и се усмихна широко.
— Днес е първият ден на пролетта, любима, въпреки че вятърът все още е студен и духа от север. Мисля, че раждането на нашия първи син в първия пролетен ден, е добро предзнаменование.
— Пролетта носи образа на младо момиче — каза Арабела. — Кралят ми го каза, когато миналата година бяхме в двора. — По лицето й пробяга спазъм и тя дълбоко простена.
— Така, спокойно, агънцето ми — окуражи Флора своята господарка, а после вдигна поглед към Лона. — Топли ли са одеялата, момиче?