— Да! Аз съм готова — каза Лона, лъчезарно усмихната.
— Любима, много ли те боли? — Графът беше много разтревожен. Като чу въпроса му, Флора театрално вдигна очи към тавана.
— Не е лесно да родиш дете, милорд — каза му тя.
— Добре съм, любов моя — увери го Арабела, но в следващия миг извика от болка.
Графът пребледня, макар Флора да каза весело:
— Точно така, милейди! А, ето, главата му вече се подава! Погледнете, господарю! Лона! Хайде, напъни се, агънцето ми. Напъни се!
Арабела отново извика и напъна с всички сили. Флора беше застанала между двете дървени летви и се беше навела, за да помогне на господарката си.
— Ооох, Флора! — изпищя Арабела. — Чувствам го! Чувствам го!
— Да, агънцето ми, главата и раменцата му вече са навън. Напъни се още веднъж. Само още веднъж! Ах, ето го цялото! — извика Флора, когато бебето се плъзна от майчината си утроба в старите й, но сръчни ръце. Тя бързо избърса от него кръвта с топлото олио, което й бяха приготвили предварително. След това преряза и сръчно завърза пъпната връв и пови бебето в пелените. През цялото време то се мъчеше да се освободи и гневно пищеше.
— Тя е дъщеря на майка си — каза графът, който беше успял да забележи от какъв пол е детето, въпреки бързите движения на Флора.
— Не си разочарован, нали? — попита го тихо Арабела, а по лицето й премина и последният спазъм, с който плацентата беше изхвърлена навън.
— Не, любима. Раждането мина благополучно и аз се радвам. Ще имаме и други деца — каза той и отново я целуна по челото.
— Тя ще ви роди много деца, господарю — каза Флора. — Не прилича на майка си.
— Дай ми дъщерята — помоли Арабела съпруга си, който държеше бебето на ръце и издаваше някакви странни звуци, които успокоиха малкото момиченце — Нима всички ще видят преди мен това малко чудо?
Флора се усмихна, а Лона се изкикоти. Графът подаде детето на майка му.
— Пожелай на майка си лека нощ, Меги — каза Тевис Стюарт и постави бебето в ръцете й.
Когато зърна за първи път първородното си дете, Арабела се усмихна щастливо, а на красивото й лице се изписаха благоговение и почуда. Чертите на новороденото бяха съвършени. То нямаше много коса, но редките кичури бяха златно-сребърни, като косата на майка му. Кожата му беше розова и говореше за добро здраве. Очите му бяха сини и будни. Очевидно беше, че детето ще оцелее.
— О, малка моя любов! — тихо каза, изпълнена със задоволство, Арабела. Не сваляше поглед от лицето на детето. Но лейди Маргарет Стюарт отвори малката си уста, която приличаше на розова пъпка, и високо зарева, а лицето й стана пурпурночервено. Явно, беше възмутена от нещо.
— Но какво й става? — извика уплашена Арабела.
— Тя е дъщеря на майка си — повтори графът, като трябваше да напрегне глас, за да надвика дъщеря си. — Избухлива е като нея! Ще трябва да й намерим шотландец със силна воля, който да успее да я укроти, любима.
— Да, мъж със силна воля, но англичанин! — каза Арабела. На лицето му се изписа недоумение.
— Това е наследницата на „Грейфеър“, милорд. Ти ми обеща. Сега, когато Маргарет вече се появи на бял свят, трябва да отидеш при краля и да се погрижиш да й бъде върнато наследството — каза Арабела напълно сериозно.
— Аз ще се погрижа за дъщеря си — каза графът, също толкова сериозно. — И, освен това, Джейми е направо безполезен. Все още оплаква кралицата. Той няма да направи нищо за нас, любима.
— Ти ми обеща, Тевис! — В гласа й се усещаха остри, твърди нотки.
— Милейди, дайте ми детето — каза Флора. — Тази нощ за него ще се грижи Лона, защото вие трябва да си починете.
Да, беше уморена. Умората дойде внезапно, без предупреждение. След като Флора я изми с парфюмирана вода и й облече чиста нощна риза от мека бяла коприна, Арабела позволи на съпруга си да я занесе до леглото. Той нежно я положи върху чаршафите, излъчващи аромата на нежна лавандула, а главата й грижовно намести върху възглавницата. После, за голяма изненада на всички, графът събу домашните си чехли, легна до Арабела и я взе в прегръдките си, като че ли искаше да я защити от нещо.
— Оставете ни — каза той на двете изненадани прислужнички. Когато те излязоха, той тихо, но твърдо, каза на съпругата си: — Аз ти дадох думата си, Арабела, че ще се опитам да спечеля „Грейфеър“ за нашата първородна дъщеря. Аз държа на дадената дума! Нима не разбираш, че съм човек на честта?
— Кога? — Гласът й, макар и немощен, беше неумолим. Той целуна косите й.
— Когато нашата Меги стане на месец, ще отида при Джейми и ще го помоля да изпрати петиция на английския крал. Това е всичко, което можем да направим, любима. Тюдор може да реши да ни лиши от твоята скъпоценна крепост. И преди ти казах, че можем само да опитаме. Трябва да бъдеш търпелива.