— Искам веднага да видя внучката си! — Лейди Марджъри беше категорична.
— Аз ще ви заведа, Ваше благородие — предложи Флора. — Лона е при тях, ще се грижи за детето през нощта.
Лейди Марджъри кимна, за да изрази одобрението си.
— Ще останем тук през нощта, Тевис — каза тя. — Не съм препускала в галоп, за да си тръгна веднага. Искам да говоря утре сутринта с Арабела как да се грижи за внучката ми. Хайде, ела, Алис! Мег! — И тя излезе величествено, като истинска матрона, от залата, а двете момичета подтичваха след нея.
— Значи имаш момиче, така ли?
Граф Ангъс стана от мястото си до камината и отиде до Тевис Стюарт. Подаде му огромната си длан, за да го поздрави с раждането на детето. Дойде слуга с красив сребърен поднос, върху който имаше две малки чашки уиски, което той предложи на господаря си и госта му. Арчибълд Дъглас вдигна чашата си с думите:
— Дълъг живот, добро здраве и добър късмет за лейди Марджъри Стюарт!
Граф Дънмор също вдигна чашата си.
— С Божията воля и помощ! — отговори той и двамата изпиха на един дъх уискито, което граф Дънмор сам си произвеждаше.
С усмивка на уста, слугата сложи празните чашки обратно на подноса и напусна залата, а двамата мъже се върнаха на местата си до камината.
— Красива ли е тя, Стюарт?
— Да, Арчи, много е красива — отговори графът.
— Тогава може би ще я взема за някое от моите момчета, ако си съгласен — каза граф Ангъс.
— Не мога, макар че ти благодаря за комплимента. Маргарет е вече обещана.
— На кого? — Арчибълд Дъглас беше изненадан. Та от раждането беше изминал само час, а ето че пеленачето вече е сгодено?!
— Не знам — каза с усмивка Тевис Стюарт. — Но трябва да бъде англичанин. — И графът обясни на лорд Дъглас какво е положението.
— Мислиш, че ще успееш да върнеш на съпругата си изгубеното й наследство? — попита Ангъс.
— При тези обстоятелства, да. В този момент англичаните гледат на шотландците много по-благосклонно, отколкото са гледали години наред, Арчи.
— Но дали са достатъчно глупави да дадат една гранична крепост на дъщерята на граф Стюарт?! — попита граф Ангъс, който също сериозно се замисли над положението. — Дори и след шестата си година момичето да расте в Англия, за тези шест години ти можеш да я направиш шотландка за цял живот. Но би било хубаво да имаш убежище и от другата страна на границата, Тевис. Ти си умно копеле, за Бога! Но какво ще стане, ако не успееш да върнеш „Грейфеър“ на съпругата си?
— Ако нещата се уреждат между двамата крале, Хенри Тюдор ще трябва да изплати компенсация на Арабела, която да е равна на стойността на „Грейфеър“. Но знам, че това много ще я разгневи. Иска си дома и нищо друго.
— Ще трябва да убиеш сър Джаспър Кийн, разбира се — каза Арчибълд Дъглас.
— Аз и без това щях да го направя — отговори му Тевис Стюарт. — Между нас още не е уреден онзи въпрос на честта, който, макар да няма значение за никого другиго, има голямо значение за мен. Аз ще си отмъстя.
— Казват, че е заминал на юг, за да служи на крал Хенри. Сигурно все още много се страхува от съпругата ти, щом се опитва да укрепи позициите си пред краля.
— Той има нужда от нова съпруга, не го забравяй — отбеляза Тевис Стюарт. — Няма нито злато, нито синове, които биха могли да му послужат като препоръки. Но пък ще му е необходимо повечко време, за да си проправи път до сърцето на Хенри Тюдор. Особено сега, когато кралят има толкова много проблеми с привържениците на Йорк. Но дори да предположим, че ще успее да убеди краля в правата си над „Грейфеър“, той няма да живее достатъчно дълго, за да се наслади на плодовете на недостойното си поведение. Това мога да обещая на всеки, който ме помоли — каза мрачно граф Дънмор.
Глава 12
Хенри Тюдор изгледа с любопитство мъжа пред себе си. Името му беше Джаспър Кийн и беше рицар от северните области. Кралят имаше силно развити инстинкти, когато въпросът опреше до хората, а сега те го предупреждаваха да внимава със сър Джаспър Кийн.
— Виждате ли, господарю, след като съпругата ми почина по време на раждане, в „Грейфеър“ не остана нито един носител на фамилията Грей. Аз съм господар там вече повече от три години, затова се обръщам към Ваше величество с молба да удължи срока на пълномощията ми с надеждата някой ден да ме сметне за достоен и да ме дари с наследството на съпругата ми. — Сър Джаспър се усмихна широко и раболепно се поклони.
— Не съм много запознат с историята на крепостта, сър Джаспър. Трябва да освежите паметта ми. Вашата съпруга ли беше наследница на „Грейфеър“? Тя ли е родена Грей?