Джаспър Кийн се замисли дали би могъл да излъже. Реши, че е по-добре да каже истината. Имаше прекалено много хора, някои от тях на служба при Хенри Тюдор, които можеха да му кажат каква е истината.
— Роуина, Бог да даде мир на душата й — поде той с лицемерно уважение към починалата, — беше омъжена за Хенри Грей, който беше последният Грей от „Грейфеър“, сър. Когато овдовя, аз се ожених за нея.
— Няма ли деца от техния брак? — попита кралят.
— Дъщеря — отговори кратко сър Джаспър Кийн.
— Мъртва ли е тя? — настоя кралят.
— Момичето беше отвлечено при едно нападение на шотландците — отговори той.
— Мъртва ли е? — повтори кралят.
Сър Джаспър отново се замисли дали да не излъже. Когато няколко дни след отвличането до тях стигна слухът, че граф Дънмор се е оженил за Арабела, сър Джаспър стана за смях в цялата околност. Вече се бяха разнесли отвратителни клюки за прибързаната му женитба. Хората го презираха. Но отново не се осмели да излъже.
— Разбрах, че момичето се е омъжило за някакво копеле с високопоставен произход, сир, но не мога да кажа със сигурност. Тя не се свърза с мен дори и след смъртта на майка си. Тя е разглезено и вироглаво дете, което се интересува само от себе си.
— И все пак — започна да разсъждава на глас кралят, — тя по право е наследница на „Грейфеър“. — Като видя различните чувства, които се изписаха по лицето на сър Джаспър, Хенри Тюдор разбра, че е постъпил правилно, като не е обещал нищо конкретно. В очите на мъжа просветна гняв, който кралят успя да види, преди той да успее да си наложи безстрастна маска. — Имате ли собствена земя, сър Джаспър? — попита кралят тихо и любезно, защото не искаше да си затваря всички вратички.
— Домът ми беше разрушен от шотландците — отговори със свито гърло сър Джаспър Кийн.
Кралят кимна.
— Значи сега „Грейфеър“ е ваш дом?
— Да, господарю.
Сър Джаспър Кийн очевидно нямаше средства да построи наново дома си, помисли си кралят. Беше алчен, искаше да получи наготово крепостта „Грейфеър“. Копнееше да узакони правата си над нея. Ако беше неин законен господар, можеше да привлече вниманието на жена, която има средства. Кралят направи знак на секретаря си, който се наведе, за да чуе думите му.
— Става дума за крепостта „Грейфеър“. От голямо значение ли е тя? Богати ли са земите? Голяма ли е самата крепост? С други думи, заслужава ли си човек да я притежава? — попита той много тихо.
— Тя е малка гранична крепост, Ваше величество, но всъщност е непревземаема. Не е богата. Едно малко село и няколко акра земя. Ценна е единствено заради разположението си. Шотландците обикновено нападат от тази страна и затова тя винаги е била първият пост на англичаните на север. Оттам предупреждават за възможни нашествия. Кралят обмисли думите на секретаря си и му каза:
— Чу какво иска сър Джаспър. Ако беше на мое място, щеше ли да му дадеш тази крепост? Или щеше да потърсиш законната наследница?
— Предполагам, сир, че бих помислил известно време, преди да взема каквото и да било решение. Не защото поставям под съмнение думите на рицаря, а защото не знаем нищо повече от онова, което ни каза той. Бих направил някои проучвания. Сигурен съм, че Ваше величество не би искал да се отнесе несправедливо към наследницата на „Гоейфеър“. Нека този рицар първо ви докаже предаността си и тогава го наградете. Чух, че бил заклет привърженик на Йорк.
Хенри Тюдор разбра правилно дадения му съвет.
— Мисля, сър Джаспър, че в момента не съм в състояние да ви дам права над „Грейфеър“ — поде кралят. — Англия, както вие добре знаете, трябва да се справи с атаките на Ламбърт Симнъл, представящ се за малкия граф Уоруик, и с привържениците на Йорк, с въстанието на ирландците и с машинациите на Германия. Да се надяваме, че това са последните заплахи за моето оставане на трона. Докато не се справя с проблемите, не бих могъл да обмисля вашата молба. Вие самият сте били един от доверените хора на Йорк, както разбрах, сър Джаспър. Нямате ли желание да помогнете на хората, които искат да узурпират трона ми?
Джаспър Кийн почувства как в него се надига паника. По дяволите предателските връзки на Роуина! Слава Богу, че тя беше мъртва. Ако отговореше умно, можеше да запази надеждите си.
— Вярно е, сир, че подкрепях крал Ричард Глочестърски по време на царуването му, а и крал Едуард преди него. Вярно е, че последната ми съпруга беше любимата братовчедка на кралица Ан Невил, но аз съм дал клетва да ви поддържам и да се боря да останете на трона, сир, и няма да я престъпя. Всеки може да потвърди, че никога не нарушавам дадената клетва. Позволете ми да ви докажа предаността си. Знам тайна, която може да е от голямо значение за Ваше величество.