Така значи, съпругата му е била братовчедка на Ан Невил, помисли си Хенри Тюдор. Това не му беше известно. Но сър Джаспър очевидно мислеше, че е. Какво ли още не му казваше този мъж?
— Каква тайна? — попита кралят.
Сър Джаспър нервно хвърли поглед към личния секретар на краля, но владетелят не сметна за нужно да го отпрати. Сър Джаспър реши, че няма какво да губи, и заговори:
— По-малките братя на вашата кралица са живи, сир. Чичо им Ричард ги скри в замъка „Мидълхъм“, защото беше загрижен за тяхната безопасност.
— И те все още са там? — В гласа на Хенри Тюдор се усещаше напрегнатост и възбуда.
— Не, казаха ми, че веднага след вашата победа при Босуърт са ги преместили в Тауър. Един от двамата рицари, които придружиха принцовете, е мой роднина. По разбираеми причини, местоположението на принцовете беше сменено и отново запазено в тайна. Покойната ми съпруга знаеше за това и чрез нея аз го научих първи. Така успях да поставя братовчед си в охраната на принцовете.
Умът на краля вече беше зает със сериозните заключения, които можеха да се направят от думите на сър Джаспър. Как е възможно двамата братя на съпругата му да бъдат вкарани в кулата, без той да знае за това? Един оцелял принц на Йорк вече беше достатъчно голямо зло, но трима… Кралството непременно щеше да му бъде отнето. Той заговори, като внимателно подбираше думите си.
— Това, което ми казвате, е много интересно, сър Джаспър, но съм сигурен, че братята на кралицата не биха могли да оцелеят, след като чичо им е имал лоши намерения спрямо тях. Също така е невъзможно Едуард и Ричард да са затворени в Тауър, без това да ми е известно. Все пак аз ще проверя истинността на думите ви, защото знам, че не бихте могли да измислите всичко това само и само за да ми докажете предаността си. Очарован съм от доверието ви и от тази проява на вашата преданост. Време е да тръгвате и да се присъедините към армията ми, която се готви да посрещне нашествието. Ако и двамата оцелеем след тази атака срещу Англия, ще говорим отново за крепостта „Грейфеър“.
Сър Джаспър Кийн се поклони любезно няколко пъти и излезе заднишком от залата. Мислеше, че не всичко е загубено още, макар и да не успя да стане законен собственик на „Грейфеър“.
Когато вратата се затвори след него, кралят се обърна към секретаря си.
— Проведете разследване! — беше всичко, което той каза.
— И ако е вярно? — попита го секретарят.
— Нима вие не сте на служба при мен, за да разрешавате подобни проблеми? — попита го студено кралят. — Вие трябва да се грижите за нещата вместо мен, макар да не искам дори да го споменавате в мое присъствие.
— Разбира се, Ваше величество — каза безизразно секретарят.
— Моят син Артър трябва да стане крал един ден — отговори Хенри Тюдор. — Ще победя бунтовниците и ще осигуря дълготраен мир на Англия. Вече прекалено дълго се водят войни и борби.
— Сигурно е, че Бог ще бъде на страната на Ваше величество — отговори секретарят.
— Да — каза кралят с усмивка. — Вярвам, че наистина ще бъде така!
И цяла Европа повярва в това, когато на шестнайсетия ден от месец юни в година 1487 Хенри Тюдор победи упоритите привърженици на Йорк и момчето, което всички наричаха Едуард, граф Уоруик, а кралят — Ламбърт Симнъл. Момчето, което беше едва на десет години, беше заведено в замъка на краля. Някои от бунтовниците се простиха с живота си. Други бяха екзекутирани. Трети бяха помилвани, но платиха скъпо и прескъпо за правото да живеят. Наложените глоби бяха безмилостни. Между Англия и Шотландия беше подписан тригодишен мирен договор, с който се надяваха да сложат край на броженията по северната граница. Изглеждаше, че Бог подкрепя Хенри Тюдор и династията, на която той искаше да сложи начало.
Шотландия обаче не се ползваше с подкрепата на Бога през тази същата година. Цялата страна беше нападната от чумата. Реколтата отново беше лоша и се задаваше още една гладна зима. Като нямаха общ враг, благородниците от Високите земи се биеха едни с други и недоволстваха от слабостите на Джеймс III. Времето беше ужасно. А графиня Дънмор се скара пред всички с граф Дънмор.
— Месец! — извика Арабела на съпруга си. — Ти ми обеща, че когато Меги стане на един месец, ще отидеш при брат си, за да му кажеш да започне преговори с Хенри Тюдор за „Грейфеър“. Тя е вече на девет месеца и половина, Тевис, а ти още нищо не си направил! Ти ми даде дума и аз я приех, защото мислех, че си честен човек!
— По дяволите, Арабела — изрева в отговор той, — нима не обръщаш внимание на нищо друго, освен на собствените си желания? Знаеш пред какви трудности е изправен Джейми точно сега.