— Този път той сам си ги създава, Тевис. Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Да се опитва да заграби печалбата на благородниците от техните земи е истинско предизвикателство, милорд, и брат ти също го знае добре! Смъртта на кралицата го промени, Тевис. Не е човекът, който някога беше и когото ние познаваме. През първите месеци след нейната смърт стоеше затворен в апартаментите си. Напълно беше пренебрегнал работите и управлението на кралството. А сега, изведнъж решава, че има нужда от още един църковен хор. Но не иска да плати за него от собствения си джоб, затова бърка в джоба на благородниците. Иска да си отмъсти за това, че те не искат да имат за кралица една англичанка.
— Една англичанка?! Джейми не говори за една сватба, а за цели три! Той самият трябва да се ожени, а също така Джейми и Ормънд, другият Джеймс. Три англичанки с всичките си слуги и лични камериери да влязат в шотландския двор. Една може би щяхме да приемем, но три — това прилича на английско нашествие. Нима не разбираш разликата?
— Всичко това няма нищо общо с рожденото право на дъщеря ни над „Грейфеър“ — сряза го Арабела.
— Времето не е подходящо за спор с Джейми, любима — заинати се графът.
— И кога ще настъпи подходящото време, Тевис? Скоро цяла Шотландия ще възнегодува срещу своеволията на брат ти. Знам, че го обичаш. Аз също го обичам, но като крал той не се ползва с добрите чувства на поданиците си. Много от тях, само при още една провокация, ще се опитат да го свалят от трона. Цял живот Джейми Стюарт е бил нерешителен, а ето че сега се е събудил от летаргията си и е готов да предизвика гражданска война. Наясно ли си, милорд, че кралят е помолил дори свещениците да се лишат от годишните си доходи в полза на кралския параклис в „Стърлинг“!
— Той е кралят, Арабела. Това е негово право — отговори съпругът й.
— Но Камарата на лордовете не мисли така.
— Лордовете винаги са били като едно семейство и винаги са създавали проблеми на брат ми — отговори Тевис Стюарт.
— И значи сега кралят е започнал да действа и първото нещо, което направи, беше да ги раздразни?! Това е лудост, но пак повтарям, че няма нищо общо с правата, които дъщеря ни има над „Грейфеър“. Можеш да отидеш при крал Джейми и да го помолиш да разговаря с крал Хенри. Може дори да го отклониш от пътя на саморазрушението, по който е тръгнал.
— Не е настъпило подходящото време, любима.
— Напротив, съпруже. Никога не би имало по-сгоден момент от този за преговори между двамата крале. Сега между двете кралства цари мир. Също като мен и ти знаеш, че ако в Шотландия избухне гражданска война, Англия ще наруши мирния договор. Така щеше да постъпи и Шотландия, ако привържениците на Йорк бяха взели надмощие при Стокфийлд миналия юни и бяха предизвикали гражданска война в Англия. Не може да си толкова сляп, та да не виждаш това!
Той беше изумен от това, колко добре разбира тя политическата ситуация. Да, през последните три години интелектът на неговата малка съпруга беше израснал значително. Разбира се, за това бяха допринесли и уроците, които брат му й беше изнесъл. Джейми беше открехнал вратите пред разума на Арабела и беше запалил в душата й огъня на знанието, който нямаше да бъде потушен лесно. Тя четеше всичко, каквото й попаднеше, макар неговата библиотека да не беше богата. Докато бяха в Единбург, тя беше открила на пазара сергия, на която продаваха томове, донесени от Франция и Италия. Тя преценявайте правилно ситуацията. Но той беше убеден, че и неговата преценка е правилна.
— Не мога да отида при Джейми сега, любима — каза той с тон, за който се надяваше, че ще й подскаже, че смята въпроса за приключен. Поне засега.
— Щом ти не искаш да защитиш правото на нашата дъщеря, милорд, значи трябва да го направя аз — отговори му Арабела. Нейният тон подсказваше, че решението й е окончателно.
Граф Дънмор излезе от замъка веднага след разговора. Отиде на лов. Трябваше да заловят един вълк, който отдавна причиняваше щети на селяните. От опит знаеше, че когато съпругата му изпадне в такова настроение, е по-добре да й даде ден-два, за да успокои горещия си темперамент. Когато се върна след четири дни, носеше със себе си кожата на вълка, за да й я подари. Тя можеше да украси с нея някоя от пелерините си. И узна, шокиран, че веднага след като той е излязъл от замъка, неговата съпруга е заминала за Единбург. Бележката, която му беше оставила, обясняваше всичко: „Отивам при краля.“ Графът изруга и хвърли пергамента в огъня. Погледна навъсено Флора, която му беше донесла съобщението.