— Ох, момиче — отговори Джейми Стюарт, — като се имат предвид работите на света, молбата ти наистина е незначителна. Но аз разбирам, че за теб това е много важно, защото си дошла при мен въпреки отвратителното зимно време. Разбира се, че ще ти помогна! Крал Хенри ще разбере изгодата от подобен брак, както я разбирам и аз. Ще му бъде приятна мисълта, че в негова власт ще бъде племенницата на шотландския крал и първа братовчедка на бъдещия крал на Шотландия. Одобрявам браковете с англичани. Ако успея да уредя такива бракове за мен и моите момчета, ще успея да си върна Бъруик като част от сделката. Какво мислиш за това, момиче?
— Ако го направите, със сигурност ще затворите устата на граф Ангъс, Ваше величество — засмя се Арабела. — От какво ще се оплаква тогава, чудя се?
— Сигурен съм, че ще измисли нещо — намеси се остро Рамзи от Балмейн. Носеше дрехи на жълти и черни райета, в които, понеже беше много слаб, приличаше на оса.
— Не, мисля, че няма, милорд — отговори тя. — По-скоро с изненада ще установи, че дипломацията може да бъде толкова успешна, колкото и войната, като в същото време не накърнява по никакъв начин собствеността на хората, да не говорим за техните крайници. — Тя се обърна към краля. — Ще пишете на крал Хенри, нали, милорд?
— Да, момиче, ще му пиша още днес, обещавам ти. Къде си отседнала?
— В къщата на „Хай стрийт“, сир. Ще остана да преспя, а утре ще побързам да потегля за „Дънмор“, защото оставих Меги на дойката. Тя никога преди не се е отделяла от мен дори за кратко.
— Остани в замъка, Арабела, поне докато ти дам копие от писмото, което ще продиктувам на секретаря си. Така ще можеш да отнесеш на брат ми в „Дънмор“ доказателство, че не си ме ядосала с невинната си молба. Кажи, момиче, нима сте кръстили дъщеря си на моята починала съпруга Маргарет?
— Да, господарю — отговори простичко Арабела.
Джейми Стюарт кимна мълчаливо, а после леко махна с ръка, което беше знак за нея, че може да излезе от залата. Арабела направи реверанс и излезе заднишком от стаята.
В преддверието се срещна лице в лице с принца. През месеците, през които не го беше виждала, той беше още по-висок. Сега имаше вид на зрял мъж, но Арабела знаеше, че е по-млад от нея. Очите му смело се плъзнаха по тялото й.
— Мадам, много ми е приятно да ви видя отново в двора. Той учтиво се поклони, хвана малката й длан и я поднесе към устните си.
— Милорд — учтиво рече тя и, за негова изненада, бързо издърпа ръката си.
— Колко дълго ще останете, милейди Дънмор? Много ми липсваше вашето красиво лице.
Тя не обърна внимание на комплимента.
— Утре се връщам у дома, милорд.
— Толкова скоро? — Беше разочарован. — Чичо ми не е ли с вас?
— Съпругът ми трябва да улови вълците, които причиняват проблеми на нашите селяни. Дойдох в Единбург да изпълня една негова заръка. И тъй като изпълних поръчението, утре се връщам у дома — отговори Арабела.
— Тогава, тази вечер ще вечеряте с мен — каза Джейми Стюарт.
— Разбира се, че не!
— Не можете да ми откажете, лельо — каза той тихо. — Аз съм наследникът на трона. Ако ме обидите, ще причините страдания на семейството си.
Изведнъж Арабела се намери в задънена улица. Дали това, което Джейми говореше, беше истина, или той просто се опитваше да получи своето? Честно да си кажеше, не можеше да прецени. Обаче не искаше да позволи на Джейми да я направи на глупачка с приказките си за своето кралско положение.
— Ще вечерям с всички останали членове на двора в трапезарията на замъка, милорд — каза тя на принца. — Не бих могла да ви откажа, ако седнете до мен.
— След смъртта на майка ми в двора вече няма жени, мадам — отговори принцът. — Ще ви заведа в апартамента си, където ще вечеряте на спокойствие.
— Мисля, че разбирате, милорд, защо не мога да вечерям във вашия частен апартамент. Колкото и невинно да е това, то ще навреди на репутацията ми. Знам, че не искате да причините това нито на мен, нито на чичо си, който много ви обича.