Принцът се засмя.
— Опитвате се да ми избягате, Арабела, но аз няма да ви позволя. Сега, когато в двора няма нито кралица, нито красиви дами, тук е много скучно. Всичко, което ми остана, са моите уроци и компанията на по-малките ми братя и учителя.
За миг той заприлича на момчето, което все още трябваше да е. Но графиня Дънмор, която беше нащрек, видя в очите му дяволития пламък на страстта, който напразно се опитваше да прикрие с невинност и с опитите си да предизвика нейното съжаление. Тя беше в недоумение. Не знаеше как да постъпи. Тогава към тях се приближи граф Ангъс.
— Милорд — каза тя с лъчезарна усмивка, — тази вечер принцът дава вечеря в апартамента си и съм сигурна, че би искал и вие да дойдете! Не е ли така, милорд?
— С удоволствие ще дойда — каза Арчибълд Дъглас с усмивка, преди принцът да е успял да каже „не“.
— Мисля, че е по-добре да побързам да дам заповедите си на слугите, които ще приготвят вечерята — каза Джейми Стюарт, който прие, че днес графиня Дънмор го беше победила. — Когато се наложи да започна някоя война, лельо — каза й той, — ще се надявам вие да бъдете на моя страна.
Той се поклони и се отдалечи. Граф Ангъс се засмя.
— Мадам, сигурно сте били отчаяна, за да прибегнете до моята помощ — Той я хвана под ръка и двамата започнаха да се разхождат — Нашият принц е много хубаво момче.
— Той не е нищо повече от един съблазнител и аз бих му ударила един-два шамара — каза гневно Арабела. — Съвсем откровено ми каза, че иска да ме има в леглото си! Не съм го окуражавала, никога не бих изневерила на съпруга си. Не бих го харесвала с рога на главата.
Граф Ангъс ясно виждаше, че тя е много ядосана, затова не отговори нищо. Вместо това каза:
— Принцът вече е истински мъж. Не прилича на баща си. Радваме се, че е така, защото мислим за деня, в който Джеймс III вече няма да управлява кралството.
— Вярно, че кралят е различен, но не виждам причина да го мразите, милорд. Той също предпочита компанията на мъжете, само че те невинаги са благородници. Те обикновено са мъже, чиито интереси и вкусове са по-изискани, по-деликатни от вашите. Вие предполагате, че връзките на краля с тези мъже са неестествени. Но кралят има трима синове, а кралица Маргарет искрено го обичаше и уважаваше. Подозирам, че сега ви занимава мисълта да поставите сина на мястото на бащата. Мисля, че сте на погрешен път.
Арчибълд Дъглас, който нямаше високо мнение за женския интелект, сега откри, че изпитва уважение към графиня Дънмор, защото тя говореше уверено дори когато грешеше. Тя можеше да повлияе на съпруга си, а Тевис Стюарт щеше да е много полезен на тяхната кауза.
— Мадам — поде той, без да бърза, подбирайки внимателно думите си, — не е вярно, че не харесвам краля. Той обаче наистина е слаб човек и вие трябва да признаете това, независимо колко силно приятелство ви свързва с него. А точно сега Англия има силен крал. Кралете преди Хенри Тюдор имаха и други проблеми. През по-голямата част от царуването си Ричард се бори, за да запази трона си. Неговият брат, Едуард, не само трябваше да премахва непрекъснатите заплахи срещу себе си, но имаше и семейни проблеми. А кралят преди него, бедният слабоумен Хенри Ланкастърски, беше играчка в ръцете на лордовете и служеше за удовлетворяване амбициите на кралицата. Но сега, Арабела Стюарт, сега Англия има Хенри Тюдор, а на привържениците на Йорк не остана нищо, освен малкият граф Уоруик, затворен в Тауър.
— А също и синовете на крал Едуард — Едуард и Ричард — едва чуто възрази Арабела.
— Бедните момчета сигурно са мъртви, мадам. Ако Ричард не ги е убил, то Хенри Тюдор със сигурност го е сторил. Той няма да остави жив никой, който заплашва трона му. Хенри Тюдор ще остане крал на Англия, докато е жив. Затова и Шотландия има нужда от силен крал — каза Арчибълд Дъглас.
— Може и да сте прав, милорд, но може и да не сте. При коронясването кралят бива миропомазан от самия Бог и не е наша работа да се месим в работите на Небесния си Баща. Сегашният крал ще остане да царува, докато това е угодно Богу. Да замисляте предателство, би означавало да вървите против Божията воля.
— Божественото право — каза граф Ангъс с усмивка. — Да, кралят управлява с помощта на Божественото право, но понякога ние, обикновените смъртни, трябва да протегнем ръка за помощ на Господа, мадам.
Арабела беше принудена да се засмее.
— Милорд — каза тя, — вие сте непоправим. Грешите, а на всичкото отгоре отказвате да се вслушате в гласа на разума. Но няма да споря с вас сега, когато ме извадихте от много трудно положение. Вие може и да одобрявате начина, по който принцът се държи с жените, но съм сигурна, че не бихте желали да видите съпругата на приятеля си принудена да изпадне в компрометираща ситуация.