Сега беше ред на Арчибълд Дъглас да се засмее.
— Мадам, вие не ми оставихте възможност да ви откажа. Не мисля, че младият Джейми остана доволен, когато умно планираната му среща с вас се превърна, и то пред очите му, във вечеря за трима.
— Нима мислите, че дори нямаше да ме нахрани? — запита Арабела, вбесена.
— Защо да приготвя вечеря, когато се предполага, че сте там за друго? — каза граф Ангъс с усмивка. — Макар че е млад, Джейми много внимава със златото си. Може да бъде много щедър, когато пожелае, но никога не пилее пари напразно.
Арабела се засмя.
— О, милорд — каза тя, като погледна право в сините очи на граф Ангъс, — сега разбирам защо съпругът ми не ми позволявала пътувам сама, без неговата подкрепа и защита. Принцът е хитра лисица, а за мен, очевидно, е оставена ролята на малкото невинно агънце.
— Това е вярно — съгласи се Арчибълд Дъглас. — Но аз знам каква сила притежава вашият гняв, мадам. И все пак гневът не би могъл да ви защити срещу кралската кръв на принца.
— Моля ви, не ме оставяйте сама с принц Джеймс — каза Арабела, изведнъж станала много сериозна. — Не мога да направя това, което той иска от мен, а не мога да му откажа открито, без да го обидя и да го превърна в свой враг. Знам, че един ден той ще стане крал, но това не му дава право да принуждава жените да лягат в леглото му.
— Точно отказът ви ви прави така съблазнителна, мадам — каза граф Ангъс. — Джейми Стюарт не е свикнал да чува „не“ от женските уста. Няма да ви оставя сама с него, обещавам ви. Не бих могъл да погледна съпруга ви в лицето, защото, както аз знам, че принцът ви желае, така го знае и Тевис. Защо, по дяволите, сте дошли в Единбург без него?!
Арабела му обясни и той кимна в знак, че разбира.
— С право сте взели нещата в свои ръце, мадам — каза й той. — Тевис Стюарт е добър човек и затова се отнася към брат си с прекалена нежност. Освен това ако добре възпитате малката Меги, тя винаги ще бъде предана на Стюартите, независимо от това, къде живее.
— Бих искала тя да е вярна преди всичко на „Грейфеър“ и на хората, които живеят в крепостта — каза тихо Арабела. — Такъв ще бъде дългът на дъщеря ми, милорд. Политиката и войната са мъжки занимания. А храната и грижата за хората — женски.
— И все пак понякога жените се замесват в политиката, мадам — отбеляза граф Ангъс.
— Как би могло да стане това? — попита го тя.
— Когато жената, по един или друг начин, упражнява влияние върху съпруга си. Тогава тя се намесва в неговите дела, нали така?
— Наистина, милорд, така е — призна Арабела, — макар аз никога да не съм се замисляла за благотворното влияние, което жените оказват по този начин. Мисля, че християнският дълг на жената е да направлява съпруга си, когато може.
— Но женският ум е неразбираем за мъжете — каза граф Ангъс. — Господ да пази мъжа, който се опита да проникне в него.
Следващия час графиня Дънмор и Арчибълд Дъглас прекараха в Голямата зала на замъка и разговаряха на различни теми. Арабела започна да изпитва уважение към граф Ангъс, а той, на свой ред, започна да мисли, че тя е не само красива жена, но също така умна и чаровна. Особено като се вземе под внимание колко млада и неопитна е. Когато най-после един от пажовете дойде да им каже, че принцът е готов да ги приеме, те последваха момчето, хванати за ръце, като не обърнаха никакво внимание на погледите на хората, които завиждаха или просто бяха любопитни.
Принцът ги посрещна топло и се извини за обикновената храна, която ги чакаше на масата.
— Нямах време да се подготвя както трябва — каза той.
— Не бива да каните така прибързано хората на вечеря, милорд — каза му Арабела.
— Мадам, когато ви погледна, мисля не за храна, а за нещо друго — дяволито подхвърли принцът.
— Тогава би трябвало да каните в апартамента си Сорча Мортън, а не мен — също така дяволито му отговори Арабела. С подкрепата на граф Ангъс тя се чувстваше по-смела.
Двамата мъже избухнаха в смях, а после Ангъс попита:
— Как е братовчедка ми, момче?
— Не мога да ти кажа, Арчи, защото запознанството ми с нея беше много кратко. Репертоарът на Сорча е много ограничен, страхувам се, въпреки че на младини сте я обучавали самият вие. Казаха ми, че е хвърлила око на някакъв богат търговец от града.
Ангъс кимна.
— Тя има нужда от съпруг, и то от богат съпруг, защото обича скъпите неща. Джентълмените от нейната класа не са достатъчно богати и не биха могли да й осигурят разкоша, който сърцето й желае.