Принцът се усмихна.
— Тя, изглежда, не може да види предимствата от това да достави удоволствие на бъдещия крал — каза той, а сините му очи заблестяха.
Храната наистина беше обикновена, защото в замъка вече нямаше господарка, която да се грижи за работите в кухнята. Бяха сервирани печено пилешко, печено заешко, риба със сос от бяло вино, хляб, сирене и купа ябълки. Вечерята щяха да преглътнат с помощта на превъзходно бургундско. Едва бяха започнали да се хранят, когато се появи един от пажовете.
— Кралят иска да види граф Ангъс — каза момчето.
— Тогава аз трябва да се върна в залата — побърза да каже Арабела, — защото съм сигурна, че секретарят на краля вече ми е приготвил пергамента.
— Вие ще останете, мадам — нареди принцът и я хвана за ръката. Обърна се към Арчибълд Дъглас: — Вие можете да отидете, милорд.
Граф Ангъс погледна Арабела и й каза с очи, че макар да й съчувства за трудното положение, в което беше изпаднала, не може повече да се бърка. Нареждането на принца тя да остане и думите му, че той трябва да отиде при краля, не му позволяваха повече да защитава нейните интереси. Стана от мястото си, поклони се на принца и на графиня Дънмор и излезе.
Веднага щом вратата се затвори след графа, принцът взе ръката на Арабела и я поднесе към устните си. Целуна нежно чувствителната кожа на дланта й.
— Най-после, сладка моя, сме сами. — Погледът му не скриваше намеренията му, напротив.
— Ако ме докоснете, Джейми Стюарт, ще пищя — каза му Арабела и издърпа ръката си.
— Какво толкова ви отблъсква в мен, мадам? — попита я той, силно ядосан.
— Първо вие ми отговорете, милорд. Какво искате от мен? — отговори му тя с въпрос.
Той се изчерви и каза:
— Мисля, мадам, че много добре знаете какво искам от вас.
— Искате да ме вкарате в леглото си и да ме любите, нали така? — каза Арабела направо. — Е, милорд, аз пък не искам да правя любов с вас. Обичам съпруга си и вашето преследване ме обижда. Не искам да опетня честта на съпруга си. Вие го знаете, защото неведнъж съм ви го казвала. Не разбирам защо продължавате да ме преследвате.
— Вие наистина сте много откровена, мадам — отбеляза сухо принцът.
— Ако ме принудите против волята ми, Джейми Стюарт, а съм сигурна, че можете да го направите, защото сте много по-едър от мен, ще извършите изнасилване. Когато ме пуснете, ще отида право при съпруга си и ще му разкажа как сте се отнесли с мен. Какво мислите, че ще направи Тевис Стюарт, милорд, когато разбере за вашето поведение?
Принцът стана от мястото си, заобиколи масата и застана зад стола на Арабела. Постави длани на раменете й.
— Не познавам друга като вас, Арабела — каза тихо той. Наведе се и я целуна по шията, а едната му ръка се пъхна в деколтето й и погали гърдите й. Той нежно заигра със зърната й, които се втвърдиха под палеца му. — Ти си мека, нежна и толкова сладка — прошепна той.
Арабела седеше абсолютно неподвижно.
— Колко мъже си познала, сладка моя? Съпруга си и никой друг, обзалагам се. Аз съм много млад, знам това, но вече съм признат за най-добрия любовник в Шотландия. Позволи ми да те любя, Арабела Стюарт! Остави ме да те любя!
— Никога няма да изневеря доброволно на Тевис, Джейми Стюарт — отговори тя студено — Веднага махни ръката си от гърдите ми! Сега си тръгвам. Ако се опиташ да ме спреш, ще закрещя така, че замъкът ще се срути!
Арабела реши, че правото на Джейми Стюарт над шотландския престол не му дава право над нея. Той неохотно се подчини. Тя се изправи, като гневно оправи полите си.
— Някой ден и вие ще поискате нещо от мен, мадам — каза той тихо и отново я целуна по шията. — На всички хора се случва да помолят краля за нещо. Преди да поискаш нещо от мен, Арабела Стюарт, спомни си каква ще бъде цената. Защото дори кралските услуги не са безплатни.
— Вие все още не сте крал на Шотландия, принце. Моля се на Бога да не се качите на трона, преди да сте научили, че можете да притежавате всичко, просто защото сте крал! — сряза го Арабела.
— Нямам търпение да те имам в леглото си, Арабела Стюарт — засмя се принцът. — Обичам жените с дух, не мога да им се наситя. Чичо ми е щастливец.
Той е най-твърдоглавият мъж, когото съм срещала, мислеше си Арабела на другия ден, докато пътуваше към дома. Питаше се дали да разкаже на съпруга си за срещата си с принца. Реши, че за да запази мира в семейството си, ще каже само, че тя и граф Ангъс са вечеряли в апартамента на принца. Беше срещнала Ангъс в преддверието, което водеше към стаята на принца. Пажът, който беше дошъл да го извика, изчезнал почти веднага и графът бързо се сетил, че кралят не е изпратил за него. И веднага се върнал, за да се притече на помощ на графиня Дънмор.