— Винаги ли се получава така между съпрузите? — попита го тя.
Той се замисли за миг, а после каза:
— Не, любима. Но ние не сме просто мъж и жена. Ние сме любовници, мила, и в това е разликата.
— Значи е различно с всяка жена? — попита тя.
— Да.
— И как така? — продължи тя да задава въпроси.
— Страстта ми към теб е породена от любовта ми към теб — каза той бавно, подбирайки внимателно думите, за да може тя да го разбере. — Има жени, които умело предизвикват низката природа на мъжа, половия му нагон, така че той иска да ги люби. Но той не иска от тях нищо повече. Има и такива жени — жени, които искат от мъжа единствено секс. И нищо повече. А при нас е различно. Аз не само те обичам с цялото си сърце, но също така те желая. И искам да родиш децата ми. Разбираш ме, нали?
— Но нали мъжете могат да направят деца и на жени, които не обичат?
— Да, случва се и така.
— И ти си го правил, нали, милорд?
— В повечето случаи съм внимавал много — отговори честно Тевис Стюарт, — но все пак имам деца от три момичета в селото. Две момчета и едно малко момиченце.
— Виждал ли си ги, милорд?
— Виждам ги винаги, когато сляза в селото. Не съм отрекъл бащинството на нито едно от тях, защото, след като са ми деца, те са моя отговорност — каза графът.
— Ти си добър човек — измърка тя със сладък гласец, който го заблуди. После се изправи на лакът, погледна усмихната в очите му и хвана кичур от тъмната му коса и го дръпна с всички сили. — Няма да има повече момичета в селото за теб, милорд, или ще предизвикаш гнева ми!
— Оу! — изрева Тевис Стюарт, защото съпругата му не прояви никаква нежност.
— Кажи го, милорд! Никакви момичета повече! Кажи го! — нареди му Арабела.
— Никакви момичета повече! — съгласи се той с горчива усмивка и погали гърдите й. — Как бих могъл да пожелая друга жена, след като имам теб за съпруга?!
Мекотата на кожата й, фактът, че ласките му караха зърната й да се втвърдяват от желание, накараха пулса му да забие ускорено. Той я хвана през кръста, накара я да легне по гръб и съблече всичките й фусти, а после и долната риза. Сега тя беше гола, като се изключат дългите чорапи, които бяха придържани от жартиери. Наистина, нямаше по-съблазнителна жена от съпругата му.
— Огънят май загасна — каза тихо Арабела — и в стаята започва да става студено, милорд.
Графът стана от леглото, отиде до камината и разпали огъня. А после свали ризата, полата си и долните си дрехи.
— Аз ще те стопля, любима — отговори той, също тихо.
Арабела Стюарт протегна ръка към него.
— Ела в леглото, милорд — каза му тя, — та ти едва си започнал да ме поздравяваш със завръщането ми у дома.
С усмивка на задоволство граф Дънмор се подчини на молбата на съпругата си.
Глава 13
Църквата удовлетвори молбата на крал Джеймс III и манастирът в Колдингъм му отпусна сумата за новия хор. Та нима крал Джеймс не изпращаше най-добрите музиканти да се учат в чужбина? Нима не окуражаваше църквите да обменят опит по отношение на хоровете и да разменят инструменти? Нима не одобряваше църковните химни, чрез които се славеше Бог? Църквата беше благоразположена към крал Джеймс III и заради неговата преданост към Бога и родината, а също така и към покойната кралица Маргарет, която беше много набожна.
Кралят беше изпратил петиция в Рим, която също беше одобрена и която му даваше права над църковните доходи. Шотландските благородници нямаха вече да имат възможност да използват църквата за своите замисли.
Кралят изведнъж беше започнал да води майсторски играта и беше наложил кралската си воля и авторитета си на владетел. А това не се хареса на повечето благородници. Въпреки че непрекъснато се оплакваха, те бяха много доволни от нерешителността на Джейми Стюарт, защото тя им даваше основание да не се подчиняват на кралската воля. Новият Джеймс не беше по вкуса им. Той заплашваше техния авторитет в области, които те отдавна смятаха за лично владение. Но, може би за първи път в историята на царуването си, кралят имаше подкрепата на парламента. Със сигурност имаше благородници, които приемаха решенията му, църквата също беше на негова страна, но най-силна подкрепа кралят получаваше от парламента. Представителите на средната класа, както и на бедните хора, бяха доволни да видят, че кралят се опитва да въведе ред в кралството. Прекалено дълго бяха страдали, оставени на милостта на благородниците. Ненадейно от двора бяха изгонени граф Хоум и Патрик Хепбърн, лорд Хейлс. Джеймс III изпрати свой пратеник в замъка „Хоум“, за да предаде съобщението, с което той остро ги приканваше да се върнат в двора. Когато пратеникът се върна в Единбург, каза, че едва е успял да спаси живота си. Графовете Хоум разкъсали кралското знаме, ударили го жестоко по главата и смъкнали от гърба му пелерината, която подсказвала положението му на кралски вестоносец. Едва тогава го оставили да тръгне обратно.