— Как можеш да го подкрепяш, когато той въстава срещу брат ти? — попита Арабела съпруга си.
— Джейми вече не е достоен за моята подкрепа — каза мрачно Тевис Стюарт. — Не беше принуден да подписва договор с Джейми, но го направи. И честта му на благородник го задължаваше да спазва дадената дума. За Бога, Арабела, той е кралят! Щом кралят не държи на думата си, тогава, какво бихме могли да очакваме от него? Той вече не се ползва с нашето доверие.
— Но той ти е брат — каза тя гневно — и е избран от Бога да бъде крал на Шотландия. Когато въстанеш против брат си, не само ще влезеш в ролята на Каин, но ще оспориш и Божията воля!
— Няма да застана на страната на човек, който не държи на думата си — каза Тевис Стюарт.
— А аз няма да застана на племенника ти, който е бунтовник — отговори му тя.
— Аз говоря от името на Стюартите от „Дънмор“ — каза графът на съпругата си.
— Но не можеш да говориш от мое име, милорд — отговори тя, силно ядосана.
— Да, не мога да говоря от твое име — съгласи се той, — защото ти, Арабела Стюарт, си известна с това, че не си държиш езика зад зъбите.
Графиня Дънмор хвана най-близкия предмет, който се случи един сребърен свещник, и го хвърли по графа. Както винаги, улучи безпогрешно целта. Но съпругът, за три години брачен живот с, както той я наричаше, „моята малка избухливка“, беше придобил бързи рефлекси и успя да се наведе.
Принцът изпрати из цяла Шотландия съобщението, че ще въстане против несправедливия крал. Покани всички, които искат, да се присъединят под знамето му. Тевис Стюарт напусна замъка „Дънмор“ заедно с хиляда мъже, за да се присъедини към армията на принца. Хиляда души не се смятаха за кой знае каква сила, защото могъщите северни графове лесно вдигаха на крак до трийсет хиляди души. Но това, че братът на краля е на страната на принца, имаше психологическо значение. Защото за първи път двамата братя вземаха различни страни.
Също така стана достояние на всички, че графиня Дънмор подкрепя краля и че се е скарала публично със съпруга си в деня, в който той е потеглил за лагера на принца. На нея обаче й липсваше подкрепа. Вторият баща на графа, както и другите му полубратя, следваха принц Джеймс и неговите сили. Принцът постигна победа при Сонбърн на единайсети юни 1488 година. Но над победата му тегнеше, сянка. Джеймс III, напътстван от съветниците си, напусна бойното поле, след като стана ясно, че битката е загубена. По-късно беше намерен мъртъв, очевидно настигнат от предателска ръка, до воденицата при село Бенъкбърн. Имаше пет прободни рани в гърдите и стомаха му, всяка една, от които беше смъртоносна. Погребаха го набързо, но с полагаемите му се почести.
На двайсет и петия ден от месеца крал Джеймс IV беше коронясан в Скоун. Церемонията беше проведена набързо, защото шотландците се страхуваха, че англичаните може да сметнат момента подходящ за нашествие. По-младите братя на краля — Джеймс, който сега беше дук Рос, и още по-младият Джон — придружаваха навсякъде брат си, за да не могат да бъдат използвани против него. А едно ново предателство беше напълно възможно. Лордовете отново се караха. Кавгите не престанаха дори по време на коронацията. Младият крал, в опит да придаде на церемонията полагащото й се величие, изгони всички от параклиса в Скоун, с изключение на двамата си братя. Но лордовете продължиха да се карат шумно на прага и протягаха вратове, за да видят миропомазването на краля, като високо протестираха против изгонването си.
А след това, в Голямата зала, кралят, облечен изцяло в черно, седеше на трона и приемаше поздравленията на лордовете — на могъщите, известните и дори на незначителните. Над него се вееха знамената на всички присъстващи, но най-голямо беше кралското знаме. Когато граф Дънмор, който беше последен, се закле във вярност на племенника си, новият крал го накара да се изправи и му каза:
— Благодаря ти, Тевис Стюарт, и за предаността ти, и за подкрепата. Знам колко много ти обичаше баща ми.