— Мадам, любили ли са те някога във водата?
И бавно влезе в нея. Нежните й ръце го прегърнаха здраво, а мокрото й тяло страстно се притискаше в неговото.
— О, ти си истински дявол, Тевис, как само умееш да ме възбуждаш! — Притиснала устни в неговите, тя нададе стон и потри гърдите си в неговите.
Огромните му длани се впиха в дупето й, а нейните бедра стиснаха здраво кръста му.
— Ах, любима — изстена той, — знаеш ли колко много ми липсваше! Крайно време е нашата Меги да се сдобие с братче. Нима не обеща, че ще ме дариш със син, наследник на Дънмор, Арабела?
— Да, обещах — съгласи се тя. — О, Тевис! Не прекъсвай това сладко мъчение! О, не мога да понеса повече! Не мога!
Тялото й потрепери, заляха я сладките вълни на удоволствието. Тя отметна глава назад, шията й силно се опъна, като че ли не издържаше на напиращата страст. А после, като въздъхна тихо от удоволствие, тя отпусна глава на рамото му. Той бавно излезе от водата, като все още я държеше в прегръдките си. Членът му все още беше дълбоко в нея. Коленичи на брега, положи я на гръб и покри лицето й с топли целувки. Тя отвори широко блестящите си зелени очи.
— Ти също много ми липсваше, Тевис — каза тя простичко.
— Знам — отговори той и се усмихна доволен.
А после започна бързо и силно да навлиза в нея, а обратното движение да извършва преднамерено бавно и нежно. Докарваше я до състояние, в което от очите й излизаха сълзи, като едва сдържаше семето в себе си. Скоро след женитбата той беше открил, че съпругата му има силни, почти неутолими, плътски желания. Мислеше, че това не е лошо, особено след като му беше вярна. Знаеше, че не я интересуват други мъже. Знаеше, че племенникът му проявява силен интерес към нея, но тя твърдо му отказва. Арабела бясно въртеше глава. За нея идваше още един оргазъм. Страстта й нарастваше с всяка секунда. Тя заби нокти в плътта му и остави кървави следи по гърба му. Той недоволно изръмжа и навлезе още по-дълбоко в нея. Огънят на неговата страст я изгаряше. Дънмор се наведе и взе едното й зърно в устата си. Засмука го безмилостно. Тя изпищя и се опита да се отскубне, но устните му се бяха сключили здраво около пъпката и неутолимо смучеха плътта й. Членът му почувства как влагалището й се свива и отпуска конвулсивно.
— Ще умра! — проплака тя. — Ох, умирам! — И неудържимо затрепери от удоволствие.
Той също не можеше да чака повече. Отдаде се на удоволствието.
— Аз също! — изстена той и изля любовните си сокове в нея.
Дълго време лежаха на дъхавата зелена трева с преплетени крайници, изтощени. Беше топло и пчелите жужаха. Двамата задрямаха. На запад слънцето се скри зад хълмовете, облени в пурпурно — златни отблясъци. Някъде над тях, скрит в клоните на дървото, заграчи гарван и предупреди всички пернати, че наоколо се навърта ястребът, готов да се нахвърли. А две малки зайчета надничаха любопитно от храсталака. Искаха да видят двете голи същества, които лежаха близо до поточето. Арабела въздъхна. Чудно, как една толкова кратка въздишка можеше да е наситена с толкова много удоволствие.
— Ти наистина ми достави невероятна наслада, Тевис — каза тя.
— Ти също, Арабела — отговори той.
— Предполагам, че трябва да се върнем в замъка — тъжно напомни Арабела и облече долната си риза.
Той се усмихна весело и заприлича на малко момченце. Тъмнозелените му очи блестяха дяволито.
— Освен ако не искаш да избягаме някъде заедно, мадам. Не искаш ли да живеем в малка къщичка в гората? Ще ловим риба, за да се храним. Ти ще плетеш венци от горски цветя, за да украсяваш с тях челото ми, когато се връщам от лов.
Арабела се засмя.
— Милорд, толкова си романтичен! Дори девойка, влюбена за първи път, не би могла да се сравнява с теб.
— Нима нямаше да ме обичаш, момиче, ако бях само един беден рибар и ловец? — попита я той.
— У теб няма нищо обикновено, Тевис — каза му тя. — Не е в природата на Стюартите да бъдат покорни и смирени. Те дори не могат да се преструват. Един обикновен мъж нямаше да ме отвлече, за да се ожени за мен. Обикновен мъж не би поискал ръката ми. Какво говоря, той дори не би се осмелил да мисли за мен! Аз те обичам и, с Божията воля, ти си граф Дънмор. А графовете живеят в прекрасни замъци. И още, трябва да побързаме да се върнем, преди да са вдигнали подвижния мост.
Арабела се изправи, облече се и още докато завързваше връзките на роклята си, обу обувките си.
— Не е лесно човек да те изкара от равновесие, нали, любима? Винаги си честна, та чак безгрешна.
— Не, не е лесно. Жена, която не е честна със съпруга си, е глупачка, милорд. Такъв е и съпругът, който не е честен с жена си.