— Роуън ми каза, че двете ни най-малки сестри, Ева и Ани, са мъртви — каза, натъжена, Лона. — Умрели са от едрата шарка.
— Трябва да направя нещо — каза Арабела, изпълнена с отчаяние.
— Милейди, не можете да направите нищо против едрата шарка — каза Лона и никой не можеше да оспори логиката на думите й. — Такава е била волята Божия. Не бихте могли да предотвратите и болестта по овошките.
— Без представител на фамилията Грей — каза сериозно Арабела, „Грейфеър“ е загубил късмета си. Трябва да си го върна!
— Какво трябва да си върнеш, сладурче? — попита я кралят, който влезе непоканен в спалнята й.
Лона отвори широко очи от изненада, но запази самообладание и се поклони на краля. Той се усмихна дяволито, махна пръстена от най-малкия си пръст и го пусна в деколтето на Лона. Лона изненадано изпищя, а после стана пурпурночервена. Кралят се засмя и каза:
— Свободна си, момиче. — Нежно я избута през вратата и решително я затвори след нея още преди Арабела да е успяла да протестира.
Графиня Дънмор погледна владетеля с досада.
— Милорд — каза тя студено и кимна с глава, за да го поздрави.
— Мадам — отговори той и я огледа от глава до пети. Арабела беше само по долни фусти и шемизета. Красивата й коса беше пусната свободно и се разстилаше около краката й. Между двамата се възцари дълго мълчание. Арабела зачака краля да обясни целта на посещението си. Но той не го направи. Накрая тя беше принудена да каже.
— Защо сте тук, господарю? Знаете, че съпругът ми замина на север, за да преговаря със семейство Гордън. Той замина по ваше поръчение.
— Да, но имам новини за вас. Става въпрос за отговора на крал Хенри на писмото на баща ми, касаещо „Грейфеър“ — каза Джейми Стюарт. — Хенри Тюдор не желае да ви върне крепостта, защото сте омъжена за чичо ми. Сър Джаспър Кийн го е помолил да узакони правата му над крепостта, но той още не е взел положително решение и по този въпрос.
Пише, че ще помисли над възможността да припише крепостта на лейди Маргарет Стюарт, дъщеря на Арабела Грей и Тевис Стюарт, но само ако той има последната дума при избора й на съпруг. По-нататък пише, че макар да не е взел окончателно решение, го безпокои мисълта, че крепостта, чието разположение е от особена важност за Англия, може да се окаже в ръцете на шотландска дъщеря. Той се пита дали сър Джаспър Кийн няма да бъде по-добрият избор.
— Не! — Арабела се задушаваше от гняв. — Не и Джаспър Кийн! Никога! Ще го убия със собствените си ръце, но няма да му позволя да притежава дома ми!
— А какъв избор имаш, Арабела? — попита я кралят.
— Мога да отида в Англия! — извика тя. — Трябва да отида! — Графиня Дънмор нервно закрачи из спалнята си. — Ако само можех да говоря с крал Хенри, щях да го накарам да разбере какво е положението. Мога да му разкажа за коварството на Джаспър Кийн, за това как изигра и мен, и бедната ми майка. Сигурна съм, че Хенри Тюдор е човек на честта. Ако успея да си уредя аудиенция с него, ще му обясня всичко далеч по-добре, отколкото може да се обясни в писмо.
— И как ще си уредиш аудиенция с него? — попита я Джейми Стюарт, очарован от решителността й. До този момент беше гледал на Арабела само като на красива жена, която силно искаше да притежава. Беше заинтригуван от тази нейна нова за него черта.
— Вие ще пишете на крал Хенри, милорд — отговори му тя, — а аз лично ще му отнеса посланието.
— И какво да пиша в писмото си, сладурче? — попита той развеселен.
— Ще помолите краля да ми даде аудиенция — отговори простичко Арабела. — Едва ли ще ми откаже, щом молбата идва от друг монарх, а аз и без това съм застанала пред него.
Джеймс Стюарт избухна в смях. Не знаеше какво го забавлява повече. Нейната смелост или възмущението, изписано на красивото й лице.
— Не се осмелявайте да ми се присмивате! — каза гневно Арабела и тропна с крак. — В моя план няма нищо смешно или пък глупаво.
— Не, наистина, сладурче — каза кралят, като овладя чувствата си, — в твоя план няма нищо смешно или глупаво. Но какво те кара да мислиш, че аз ще ти помогна?
— Но защо, милорд, защо бихте ми отказали? Дъщеря ми е ваша братовчедка, сир. За Шотландия може да се окаже решаващо това да има свой човек в крепост с такова стратегическо разположение.