Джеймс Стюарт прекоси стаята и притисна Арабела до себе си. Ароматът на парфюма й погъделичка ноздрите му, а желанието му се надигна с такава сила, че му се зави свят.
— Веднъж, Арабела Стюарт, ти казах, че ще дойде ден, в който ще поискаш услуга от мен. Помниш ли?
— Д-да — отговори тихо тя.
— Помниш ли също така каква е цената на исканата услуга, сладурче?
Ръката на краля се плъзна нагоре и обхвана малката й, но съвършена гръд. Арабела устоя на изкушението да се отскубне и да му зашлеви шамар. Остана спокойна, неподвижна, и каза:
— Помня, милорд.
— И готова ли си да платиш цената за помощта ми, Бела? — прошепна той и обсипа с целувки шията и рамото й.
— Моля ви, милорд — каза Арабела, — вие сте племенник на съпруга ми. А той е ваш приятел. Сигурна съм, че не можете да искате такава цена от мен.
— О, мадам, но аз ще я поискам. Защото, също като теб, съм твърдо решен да получа онова, което желая. Ти искаш дома си, а аз искам теб.
— Наистина ли няма друг начин, милорд? — помоли се отново тя. — Нима не бих могла да ви дам нещо друго, което да изплати дълга ми към вас? Аз обичам Тевис Стюарт.
— Но обичаш повече „Грейфеър“, или поне така мисля аз — каза Джеймс Стюарт. Той я завъртя така, че тя беше принудена да го погледне в лицето. Леко потърка устни в нейните. — Толкова си сладка, Арабела. — Гласът му беше нежен, но после стана неумолимо твърд: — Какво би могла да ми дадеш, Арабела Стюарт? Какво имаш ти, което аз нямам? Аз съм крал, миропомазан от Господа, и въпреки че и сега лордовете не са единни и се карат помежду си, както по времето на баща ми, аз съм способен, въпреки младостта си, или пък тъкмо заради нея, да управлявам добре и с твърда ръка страната си. Не съм богат, но не съм и беден. Страната ми, въпреки няколкото лоши реколти, оцеля. А точно сега не ни заплашва нито един от враговете ни. И Франция, и Англия в момента ухажват Шотландия. И най-красивите жени в кралството искат да влязат в леглото ми. Не ми липсва нищо, освен онова, което сърцето ми желае. А това си ти. Така че, ако искаш да бъда посредник между теб и крал Хенри, ще трябва да се подчиниш на желанието ми.
— Нямам нужда от помощта ви — каза гордо Арабела. — Ще отида до Англия и без вашата подкрепа.
— Няма да те пусна да заминеш — каза той спокойно.
— Но виене можете да ме спрете! — извика тя и се опита да се освободи от прегръдката му. Той обаче не я пусна.
— Мога — каза той. — Нима мислиш, че чичо ми ще се съгласи със замисленото от теб? Знаеш, че няма.
— Нямам нужда от неговото разрешение — каза Арабела и кралят се засмя. Наистина се забавляваше.
— Не знам как ти и чичо ми успяхте да запазите брака си. Как така не се убихте един друг? — каза той. — Постигате ли съгласие някога за каквото и да било, Бела?
— Разбира се! — отговори сприхаво тя. — Каквито и различия да има между нас, ние се обичаме, милорд!
Кралят отново стана сериозен.
— Няма да ти позволя да заминеш без разрешението на съпруга ти. Ако продължаваш да ме предизвикваш, ще му разкажа за плановете ти. Без моята подкрепа нито ще отидеш в Лондон, нито ще постигнеш нещо.
— Няма да сложа рога на съпруга си. — Арабела беше категорична.
— Той няма защо да знае, сладурче — каза Джеймс. — Аз не съм човек, който ще се похвали на всеослушание в залата.
— Не мога — повтори Арабела.
— Тогава ще трябва да се примириш със загубата на „Грейфеър“, Арабела. Готова ли си за това?
Сълзи изпълниха очите на графиня Дънмор. През последните няколко години беше живяла с мечтата, че ще си върне бащиния дом. И може би щеше да успее, ако сър Джаспър Кийн не беше застанал на пътя й. Не можеше да понесе мисълта, че крепостта ще стане негова.
— Трябва да си помисля — каза тя едва чуто.
Мили Боже! Какво да направи? Как би могла да предаде Тевис Стюарт, след като го обича толкова много? И все пак… Нима той не беше обещал, че ще й върне „Грейфеър“? Не беше направил нищо. И тя знаеше, че той щеше да се примири с решението на английския крал. Но тя не можеше да се примири! Не можеше да остави „Грейфеър“ на благоволението на сър Джаспър Кийн. И също така не можеше да предаде съпруга си, не можеше да задоволи страстта на Джеймс Стюарт. И тогава в съзнанието й отекна глас. Тя си спомни дискусията по въпросите на честта, която неотдавна се беше състояла в покоите на лелята на краля. Спомни си въпроса на онзи джентълмен, който я беше попитал какво ще направи, когато разбере, че Тевис Стюарт не може да й върне „Грейфеър“. Спомни си и бързия отговор, който лелята на краля даде: „Е, за да задоволи честта си, графиня Дънмор ще трябва да се разведе със съпруга си.“ И сърцето й като че ли спря да бие. Дали наистина нямаше друга възможност? Тя искаше „Грейфеър“. Очевидно, само тя можеше да си го вземе обратно. Честта на семейството й изискваше това от нея и ако трябваше да принесе в жертва собственото си щастие… Очите й се напълниха със сълзи. По красивото й лице се изписаха едно след друго най-различни чувства, сред които и нерешителност. Той видя всичко това, почти почувства вкуса на победата, а тя беше сладка.