Най-после Арабела проговори. Нищо не би могло да го изненада по-силно от думите й.
— Ще трябва първо да направите нещо за мен — каза тя бавно, — ако искате да се съглася с вашите условия. Мъжете, и особено съпругът ми, много обичат да говорят за честта си. И точно въпросите на честта ме доведоха в Шотландия, както знаете. Ако не беше тази проклета чест, все още щях да съм си в „Грейфеър“ и щях вече да бъда негова господарка. И въобще нямаше да ме познавате. Е, жените също имат чест. И ако трябва да направя компромис, за да взема онова, което по право е мое, не искам и честта на съпруга ми да пострада заедно с моята. Вие сте крал на Шотландия и всичко става според волята ви. Уредете ми развод. Нека архиепископът на „Сейнт Андрюз“ се съгласи да го подпише. Когато направите това, ще дойда в леглото ви. А после ще ми разрешите да замина за Англия, за да се боря за правата си. Връзката ни трябва да остане в тайна, защото не искам Тевис да страда пред очите на всички. Аз го обичам. Но, за нещастие, обичам и „Грейфеър“. Вие, Стюартите, не постъпвате честно, като ме карате да избирам между вас и дома си, защото не бих могла да направя избора си.
— Но нали вече реши, направи избора си — каза кралят.
— Не, просто ще направя каквото е необходимо, за да върна на семейството си изгубената чест — каза тихо Арабела. — Ще постъпя така, както съпругът ми или който и да е друг мъж ще постъпи в подобна ситуация. Защо всичко трябва да е по-различно просто защото съм жена?
— Сигурна ли си, че искаш да стане така? — попита кралят, който изпита съвсем леко чувство на вина.
— Толкова сигурна, колкото Ваше величество е сигурен, че иска да ме има в леглото си — отговори, все така тихо, Арабела.
Тя излъчваше достойнство, което накара Джеймс Стюарт да се почувства неудобно. Младият крал се изчерви. Беше ядосан, защото тя беше накарала съвестта му да заговори.
— Няма нужда да се развеждаш с чичо ми — каза той кисело.
— И вие нямаше нужда да ме подстрекавате да го правя, милорд — отвърна тя на шотландски диалект. — Но желанието ви да ме притежавате е по-силно от обичта, която изпитвате към чичо си. Аз обаче много го обичам и няма да позволя името му, а и това на Стюартови от „Дънмор“, да бъде опетнено. Ако ми помогнете, без да ми налагате желанията си, ще ви бъда благодарна до гроб. Но ако не, трябва да постъпя, както ще бъде правилно при създалите се обстоятелства.
— Не ме поучавай, Арабела — каза ядосан кралят. — Отдавна съм минал възрастта, в която някой можеше да ме поучава.
— Веднъж вашият баща ми каза, че човек може да се учи на всякаква възраст. Човек, който е престанал да учи, става безполезен за околните, защото не може да им предложи нищо ново — отговори язвително Арабела.
Джеймс я притисна грубо към себе си и я целуна, като че ли за наказание. Арабела се ядоса и се опита да извърти глава, но той я хвана здраво за брадичката.
— Когато за в бъдеще разговаряш с мен, бъди учтива. Всъщност единственото, което искам да излиза между нежните ти устни, са сластни въздишки и викове на удоволствие. Нищо друго! — Той отново я целуна грубо и я остави без дъх. — Съпругът ти ще отсъства още няколко седмици, Бела, защото мисията, която трябвала изпълни, е деликатна и изисква време. Ще получиш развода след седмица и скоро след това ще бъдеш в леглото ми.
— Само една нощ — каза тя.
— Седмица — отговори той.
— Тайната няма да може да се запази цяла седмица — възрази тя и ясните й зелени очи се напълниха със сълзи.
Той се замисли и разбра, че тя говори истината, макар това да го ядоса. Наистина, такава тайна не можеше да се запази дълго време.
— Три дни тогава — каза той недоволно, — но не тук, в „Линлитгоу“. Имам малка ловна хижа до границата. Ще отидем там.
— Не! — извика тя. — Вие сте кралят сега. Не можете просто така да отидете на лов, както правехте, когато бяхте принц. Като крал, не можете да заминете сам, а дори най-верните слуги говорят. Ще се разбере коя е била дамата с вас. Не се преструвайте, че искате от мен нещо друго, освен тялото ми, милорд. А за такова нещо нощите са достатъчни! Вие сигурно знаете това, което аз открих още в първия ден след пристигането ни. Има таен проход, който води от тази стая в друга.