Лона се поколеба, но после каза смело и откровено, както правеше, когато двете бяха още деца.
— Не, не е, Бела. Ти си плакала, а теб не е лесно да те разплаче човек. Приятелки сме още от люлката. Знам, че аз съм просто слугиня, а ти — високопоставена лейди, но те познавам по-добре от всеки на този свят и знам, че нищо не е наред. Ако не искаш да ми кажеш, това е друго нещо. Но не ме лъжи, че всичко е наред, когато виждам, че не е!
Това вероятно беше най-дългото изказване, което Лона беше правила през целия си живот. Думите извираха от сърцето й и Арабела знаеше, че с Лона може да сподели всичко.
— Да, наистина, Лона, нищо не е наред — каза тя на камериерката си. — Ще трябва да се разведа с графа.
— Какво? — Лона не би могла да бъде по-изненадана. — Бела, не можеш да го направиш!
— Трябва — отговори Арабела, а после обясни подробно положението на Лона.
— Но това е глупаво — беше коментарът на Лона. — Чуйте ме, милейди, хайде просто да се измъкнем от „Линлитгоу“ довечера. Никой, най-малко пък кралят, няма да узнае. Той няма да посмее да ви преследва открито.
— Лона, отиди до вратата и я отвори — нареди Арабела. Когато Лона се подчини и отвори широко вратата, пътят й беше препречен от двама яки въоръжени мъже.
— Добре! — каза Лона и затвори ядно вратата. — Това надминава всичко! Как разбра. Бела?
— Кралят каза, че няма да ме пусне да си отида, затова заподозрях, че рано или късно, ще сложи стража пред вратата ми — каза Арабела на приятелката си.
— Ами тайният проход? — попита Лона.
— Предполагам, че ще го намерим затворен от другата страна — отговори Арабела. — Но ако искаш, отиди да се увериш, Лона. Може и да имаме шанс.
Като взе свещта, оставена на масата от краля, Лона бързо изчезна в прохода. И се върна също толкова бързо.
— Заключено! — каза тя на Арабела.
— Джеймс не е глупак — каза графиня Дънмор.
— Той няма право да постъпва така с вас, милейди, дори да е крал — каза Лона, изпълнена с възмущение. — Какво ще каже графът, когато разбере? Сигурна съм, че ще тръгне след вас!
— Не, Лона, няма. Ако имаме късмет, Тевис никога няма да разбере за връзката ми с краля. Ще реши, че съм постъпила глупаво и егоистично, че както винаги, съм проявила твърдоглавство, и страшно ще се ядоса. Ще се ядоса толкова силно, че ще си потърси друга съпруга. Няма да мога да се омъжа повторно за него, след като съм легнала с племенника му. Той ще чувства, че честта му е накърнена, въпреки развода, който ще има за цел точно да пощади честта му. Ще се чувства предаден от Джейми. Не мога да му причиня това. Тевис винаги е поставял Стюартови на първо място. Той е човек, който цени предаността. Нека си мисли, че аз съм тази, която го е предала, а не кралят. Дънмор не е така важен, както Ангъс, Арджил или Хънтли, но Тевис е син на крал и аз не искам да му създавам неприятности.
— Откажи се от „Грейфеър“, Бела! — извика Лона. — Не си струва да бъдеш нещастна заради него!
— Да го оставя на сър Джаспър Кийн? Никога! Не и докато съм жива, Лона! Ами твоето семейство? Това копеле вече е изцедило всички млади сокове, взело е всички млади хора и е оставило защитата на крепостта на децата, жените и старците. Овошките умират, защото няма кой да се грижи за тях, а полята няма да раждат нищо, защото няма кой да ги разоре и обработи. Хората ще гладуват и тази година, въпреки добрата реколта, заради сър Джаспър Кийн, който се забавлява в двора на крал Хенри, докато хората му тънат в нищета! Не, Лона! Не мога да оставя „Грейфеър“ в неговите ръце.
— Ами малката мис Маргарет? — попита Лона.
— Ще вземем Маргарет с нас — каза Арабела. — Не мога да оставя дъщеря си.
Лона поклати глава.
— Графът сигурно ще ви убие, милейди — каза сериозно тя. — Момиченцето е светлината на неговия живот.
— Ако толкова много обичаше Маргарет — възрази остро Арабела, — щеше да се погрижи за наследството й. Нямаше да се измъква всеки път, когато аз подхвана темата.
Това накара Лона да си затвори устата. Знаеше, че няма смисъл да спори с Арабела, когато тя твърдо си е наумила нещо. Искаше й се да може да поговори с баща си, който беше най-мъдрият човек на този свят. Мислеше, че Фицуотър не би одобрил развода на Арабела, дари и тя да правеше всичко това за доброто на „Грейфеър“. Дали „Грейфеър“ си струваше всички нещастия, които Арабела щеше да причини на самата себе си и на мъжа, когото обичаше? Лона мислеше, че не си струва. Но тя никога не беше била наследница на „Грейфеър“. Тя беше само едно от момичетата на Фицуотър. Благородниците разсъждаваха по начин, различен от този на обикновените хора. Лона въздъхна тежко. Фъргюс Макмайкъл я ухажваше от няколко месеца. За негова голяма мъка, тя все още не му беше дала окончателен отговор. Играеше си с него, като всяка минута показваше различни чувства. Младият човек още не се беше отказал от нея, помисли си Лона с усмивка.