— Пажът не носеше отличителни белези — каза тя на господарката си, но ми се струва, че съм го виждал на служба при краля.
— Отвори кутията — нареди Арабела.
Момичето се подчини.
— Има още един пергамент и… ох! О, Бела! Това е най-красивата перлена огърлица, която съм виждала! — И тя вдигна дълго колие блестящи перли, леко оцветени в розово. От него надолу висеше златно кръстче.
— О, Господи! — възкликна Арабела изненадана. Не беше очаквала подобен подарък. След това здравият разум взе връх. — Разгъни пергамента — нареди тя. — Искам да го видя.
Лона го разгъна, а Арабела внимателно проучи съдържанието му. Джеймс Стюарт беше направил дори повече, отколкото беше необходимо. Не само беше писал на английския крал, че Арабела Грей е законна наследница на крепостта и беше повторил молбата й да се върнат правата й, но също така молеше Негово величество Хенри Тюдор да приеме пратеничката на Негово величество Джеймс Стюарт IV. Английският крал не можеше да й откаже аудиенцията, без да обиди северния си съсед.
— Вече съм длъжница на краля, Лона — каза Арабела на приятелката си и дълбоко въздъхна. — Прибери документите, защото са много важни, и добре ме изтрий. Кралят се обиждал, когато жената не е изкъпана добре.
— Тогава може би не трябва да се къпете, милейди — изкикоти се Лона.
Прибра пергаментите в кутията и я сложи настрана, преди да вземе сапуна.
Арабела също се засмя, но бързо възвърна сериозността си.
— О, Лона! Толкова съм объркана. Не знам дали постъпвам правилно, но не мога другояче! Струва ми се, че дори камъните на „Грейфеър“ викат мъчително, зоват ме.
— Вече едва ли имаш избор, Бела. Ако сега кажеш на краля, че си променила решението си, ще го ядосаш много. И двете знаем, че трябва да удържиш дадената дума и да изпълниш своята част от сделката. И, като дъщеря на баща си, ти ще го направиш. По-добре го приеми и го направи с усмивка. Татко винаги ми е казвал, че хората, които показват слабост, ще бъдат изядени от онези, които винаги са силни. Досега винаги сте били силна, милейди. Сега не е времето да показвате слабост.
Арабела кимна.
— Да — каза тя тихо.
Когато излезе от ваната, Лона взе хавлията, която беше поставена близо до огъня, за да се стопли. С нежни движения подсуши господарката си, чиято кожа заблестя от младост и здраве.
— Ще ви донеса чиста копринена риза — каза Лона.
— Тя няма да има нужда от нея — каза кралят. Беше застанал до тайната врата, която тихо беше отворил. — Свободна си за през нощта.
Без да каже дума, Лона направи реверанс и излезе от спалнята на господарката си, като тихо затвори вратата.
— Не ми харесва да ме безпокоят, без да са ме предупредили, особено преди да съм завършила тоалета си — каза Арабела студено. — И трябва да знаете, че аз сама освобождавам камериерката си, когато сметна за необходимо. Така ще бъде и за в бъдеще, господарю.
— Горда си — каза кралят. — Горда и красива. Гордостта ти сигурно е вродена, защото не е типична за наследница на такава малка каменна крепост. — Сините му очи я огледаха внимателно от глава до пети. Погледът му беше поглед на познавач и ценител на женската красота. — По дяволите, мадам, ти си дори по-красива, отколкото си представях. Мисля, че сделката не я бива, щом ще трябва да се разделя с теб само след три нощи. Три нощи на блаженство!
Гола! Стоеше гола пред друг мъж, а не пред съпруга си, помисли си Арабела. И все пак, не изпитваше никакво смущение.
— Сделката си е сделка, милорд — каза тя спокойно. — И, доколкото си спомням, нищо в нея не гарантира блаженството. Вие се съгласихте да пишете на крал Хенри и да го помолите да вземе моята страна в спора, а аз се съгласих да ви пусна в леглото си три нощи подред. Но не е ставало въпрос за блаженство.
Кралят се засмя.
— Нима не мислиш, Арабела, че можем да си дарим един на друг блаженство? — подхвърли той, като уж небрежно съблече копринената си риза и панталоните си. Застана пред нея гол. Видя, че погледът на Арабела е отправен някъде над дясното му рамо, и отново се засмя. — Казват, че имам прекрасно тяло, сладурче. Няма ли да ме погледнеш? На мен ми доставя удоволствие да те гледам.
— Мисля, че не сте дошли, за да ви гледам, господарю — отговори ядно Арабела. Беше ядосана, че се е показала малодушна. Изгледа студено и нахално краля, като че ли беше свикнала да гледа голи мъже. Той наистина беше добре сложен — беше висок и слаб, с дълги крайници. Торсът му също беше дълъг и беше едва покрит с кестеняви косми — същите като тези на главата му. Искаше й се да не се беше изчервила, когато погледна към най-интимната част на тялото му. Наистина беше надарен, но нали съпругът й непрекъснато повтаряше, че Стюартите са сред най-надарените мъже. Тя наистина беше силна жена, помисли си Джеймс Стюарт, внимателно наблюдавайки лицето й. Ако не беше приятната руменина по бузите й, можеше да я сметне за жена с богат опит. Той отиде до нея и издърпа от косата й фибите, направени от черупката на костенурка. Беше повече от очарован, когато прекрасната й коса се разсипа като водопад и я покри като мантия. Джеймс Стюарт хвана един кичур в дланта си и се зарадва на мекотата му. Поднесе го към устата си, целуна го и вдъхна лекия му аромат.