— Великолепно! — Възхищението му беше искрено. — Никога досега не съм виждал такава прекрасна коса! Толкова е красива, че ми се иска да се изкъпя в нея!
— Да се окъпете в косата ми?! — присмя му се тя. — Какви глупости говорите, милорд!
— Не — каза той. — Вземи кичур от косата си, сладурче, и разтрий цялото ми тяло. Искам да почувствам допира й!
Тевис също обичаше косата й, помисли си Арабела с тъга. Той също обичаше да търка косата й по кожата си, но никога не беше казвал, че иска да се окъпе в нея. Тя леко погали кожата на Джеймс с един дълъг кичур.
— Така ли, милорд? — попита тихо.
— Да — каза той, всъщност почти измърка като доволен котарак. Затвори очи, за да се наслади по-добре на ласката на косата и ръцете й. Но след малко ги отвори и я погледна. — Целуни ме, Арабела — нареди той, хвана я през кръста и я повдигна, за да бъдат лицата им на еднаква височина.
Не беше целувала друг мъж, освен Тевис. Завладя я паника. Но тя овладя противоречивите си чувства и треперенето на крайниците си. Допря устните си до неговите. Само след миг кралят извърна глава и се засмя.
— Защо се срамуваш от мен, сладка моя? — попита я той нежно. — Наистина си очарователна. Може би искам прекалено много от теб. Може би трябва да ти помогна да преодолееш свяна си, защото сигурно не познаваш друг мъж, освен чичо ми. — Той я взе на ръце, занесе я до леглото и я сложи да седне на него.
— Да, не съм познала друг мъж, освен Тевис Стюарт — отговори честно тя. — Не съм развратница, милорд.
Джеймс Стюарт отново почувства вина, но побързала се освободи от това неудобно чувство. Той беше крал, а кралете имаха права над подчинените си, права, които никой друг нямаше. Решението на Арабела да се разведе със съпруга си си беше нейно собствено решение. Той не я беше помолил да го направи. Това дори не беше необходимо за тяхната връзка.
— Да, Арабела — съгласи се кралят и също седна на леглото, — ти не си развратница. — Той приближи лицето си до нейното. Почти се докоснаха. — Отвори устата си, сладка моя — помоли я той и когато тя се подчини, той долепи устните си до нейните. Езикът му се стрелна в устата й и я изненада. Тя се скова, а после опита да се отдръпне. — Не, сладка моя — прошепна той. — Дай ми малкото си розово езиче, за да мога да го любя. Наблюдавай внимателно тяхната любовна игра.
Думите му имаха странен, почти хипнотичен ефект върху нея. Очите й не се отделиха нито за миг, очаровани от любовния танц на двата пъргави езика. За нищо на света не би погледнала встрани. Неговият език беше силен. Ласките му бяха умели и тя почувства първата тръпка на възбуда. До този миг на Арабела не й беше хрумвало, че може да отговори на ласките на краля. Искрено вярваше, че добрите, порядъчни жени отговарят само на ласките на съпрузите си. Може би тя не беше добра жена, а може би това беше просто едно изкушение, на което трябваше да устои. Но ако кралят не останеше доволен от нея, можеше да й откаже помощта си. Тя не можеше да бъде сигурна, че той наистина е изпратил писмо на крал Хенри От гърлото й излезе тих стон и тя напълно се обърка.
— Да, сладка моя — окуражи я кралят, — не се страхувай нито от мен, нито от страстта, която ще предизвикам в теб. — Той покри лицето й с горещи целувки. Тя отметна глава назад и той я целуна страстно по шията. А после започна да я ближе с език по цялата дължина. Харесваше му копринената мекота на кожата й и лекият аромат на пирен. Арабела отново потръпна. Беше сигурна, че когато сключваха споразумението, кралят всъщност не искаше тези три нощи да минат толкова бързо. Той не искаше просто да задоволи страстта си и да излезе от спалнята й. Не искаше просто да я използва като обикновена курва. Той я искаше цялата, искаше да я притежава и телом, и духом, а тази мисъл беше страшна. Никой мъж, Арабела инстинктивно чувстваше това, няма право да изисква това от която и да било жена.
Устните му се спряха на малката вдлъбнатинка в основата на шията й, там, където пулсираше сърцето й. Имаше нещо невероятно чувствено в това да усеща пулсиращия в нея живот. Въпреки че тя му позволяваше свободата да я дарява с ласки, той все още усещаше объркването и нежеланието, които се криеха дълбоко в нея. Разбираше я. Объркването идваше от невинността й, от непознаването на други мъже. Усещаше как желанието се надига в нея, но знаеше, че надигащата се страст я кара инстинктивно да се бори срещу него. Джеймс Стюарт нямаше богат опит с невинни момичета. Колкото и силно да я желаеше, знаеше, че няма да изпита пълно задоволство, ако не й помогне да преодолее свяна си и не я накара да изпита удоволствие. Чудеше се дори дали тя е познала истинската страст? Сигурно, защото репутацията на чичо му беше тази на истински Стюарт. „Защо просто не ме вземе и не приключи набързо с това?“ — запита се Арабела. Беше нервна. Не знаеше колко дълго ще успее да остане студена, неподатлива на страстта. Той беше толкова нежен. Не беше очаквала нежност от него. Устните му започнаха да обхождат тялото й, понякога езикът му се показваше и я даряваше с лека, нежна ласка. Точно езикът му я правеше толкова нервна. Той като че ли вкусваше плътта й, наслаждаваше й се с почти гастрономическо удоволствие. Досега кралят се въздържаше и не я докосваше с ръце, но вече не можеше да се сдържа. Седна на леглото и накара Арабела да седне между разтворените му опънати крака. Взе й двете й гърди в дланите си. Палците му се заиграха със зърната й.