— Ти имаш най-прекрасните гърди, които съм виждал, сладка моя — направи й комплимент той. — Приличат на зрели плодове. Толкова са пълни и сладки.
Той я целуна по рамото, като преди това отметна назад дългата й коса. Ръцете му бяха силни, и все пак, толкова нежни. Арабела затвори очи и се опита да си представи, че съпругът й е до нея. Но докосването на краля беше съвсем различно от това на Тевис Стюарт. Той не беше неин съпруг. Тя нямаше съпруг и нямаше причина да се чувства толкова виновна. Джеймс Стюарт беше красив млад мъж и опитен любовник. Той се стараеше да й достави удоволствие и всъщност тя не се чувстваше чак толкова зле. Той почувства как тя се отпусна и каза.
— За какво мислиш, сладка моя?
— Мисля — каза тя, като подбираше внимателно думите си, — че вие не сте лош човек. Умен сте и мисля, че ще бъдете добър крал, защото не се страхувате да вземете онова, което искате.
Кралят се засмя.
— Ти си интересна жена, Арабела — каза той. — Аз се опитвам да предизвикам у теб страстта, а ти мислиш за това какви са качествата ми като крал.
Тя се извъртя леко така, че да може да го погледне.
— Мисля, че е важно да знаеш с кого си имаш работа, милорд. Вие мислите за мен като за жена, която просто трябва да бъде принесена в жертва на страстта, но аз мисля за себе си като за воин. Моята цел е връщането на дома ми на моето семейство. И се боря за постигането на целта си, както би се борил един мъж. Само че оръжията ми са различни. Целите ми обаче са същите.
— Значи ми се отдаваш само за да постигнеш целта си — каза кралят, а в гласа му се усещаше недоволство. — Нима не ме намираш привлекателен, мадам?
Време беше, разбра Арабела, да се раздели с младежките си идеали. Дори да нямаше опит, тя знаеше, че мъжкото его е много по-крехко от женското.
— О, Джейми Стюарт — каза тя тихо, — аз съм възпитана в благоприличие, учили са ме, че трябва да бъда добра жена. А ето, че съм изправена пред възможността да ми хареса поведението на лошата, пропаднала жена. Мъчи ме съвестта. А иначе вие сте привлекателен мъж, господарю. Вие сте невероятно красив. Може би точно затова малко се страхувам.
Нима тези сладки думи излизаха от нейните уста?
— Страхуваш ли се, сладка моя? — попита я кралят, наистина загрижен. — Не бива да се страхуваш от мен. Аз искам само да те любя.
— Но точно от любовта се страхувам аз, милорд — каза му Арабела. — Аз не мога да те обичам, Джеймс Стюарт, защото, ако се влюбя в теб, не бих могла да си отида. А аз трябва да си отида.
Джеймс Стюарт я гледаше топло. Чувствените му устни се плъзнаха по нейните.
— Знаеш, че бих искал да останеш, сладка моя — каза той. — Но ще те разбера, ако си тръгнеш… Щом трябва. — Ръцете му отново погалиха гърдите й. — Но нека не мислим за раздялата, Арабела. Та ние едва започваме.
Гласът му беше станал плътен и дрезгав от надигащата се страст. Арабела отново затвори очи в напразен опит да прогони чувството на вина. Не биваше повече да разговарят. Кралят имаше богат опит с жените, беше чувствителен и нямаше да бъде лесно да го излъже, като се преструва на завладяна от силна страст. Той разбираше свяна й, но ако не искаше да предизвика недоволството му, скоро трябваше да се отърве и от срама, и от неохотата. Трябваше да се отдаде на страстта. Устата му се сключи около зърното й, а езикът му започна да описва кръгове около него. Гърдите й бяха особено чувствителни на ласки. У нея се надигна удоволствието и тя тихо изстена. Кралят незабавно усети нейната уязвимост. Легна по гръб и я дръпна върху себе си така, че да може да се наслаждава свободно и на двете й гърди. Целуваше и ближеше меката й плът, а после засмукваше зърната й. Лекото удоволствие скоро прерасна в силно. Гърдите й се втвърдиха, желанието се надигна в нея. Пръстите му се вплетоха в косите й, погалиха я. Той я накара да легне по гръб и обсипа с ласки тялото й. Целуна копринено меката кожа на корема й. Устата му се спусна още по-надолу и още по-надолу… Когато Арабела разбра, че той няма да спре, сърцето й заби тежко. Той беше неумолим любовник. И беше твърд. Мили Боже, беше ужасно твърд. Джеймс Стюарт разбра, че ако протегне ръка и се докосне, огромният му член ще потръпне сладостно и ще изригне лава. Искаше незабавно да влезе в нея, не можеше повече да се бави, но не… Не още. Ръцете му погалиха венериния й хълм и тя потръпна. Той разтвори срамните й устни и я погали с език. Арабела се вцепени и тихо извика. Докосването, така топло и интимно, беше напълно неочаквано за нея. Кралят повдигна глава и каза: