— Нима чичо ми никога не те е галил така, сладка моя?
— Не! — Тя беше готова да заплаче.
— Не се страхувай, Арабела. Това ще ти достави толкова силно удоволствие, каквото дори не можеш да си представиш.
И той отново наведе глава. Езикът му заработи, отначало бавно, като я ближеше по цялата дължина. Постепенно, когато у нея се надигна топлина и страст, ласките му станаха по-бързи, по-кратки и съсредоточени в едно-единствено място. Те я накараха да изпита диво, изгарящо удоволствие. Това наистина беше прекалено хубаво, помисли си Арабела. Никога преди не беше изпитвала толкова сладка наслада. Защо Тевис й беше отказвал това удоволствие? Струваше й се, че пред очите й, точно зад затворените клепачи, избухват звезди.
— Ооох! — нададе стон тя, а тялото й се разтресе от силни конвулсии. — Ооох, да! О, да, милорд!
Беше наистина прекрасно. Наистина прекрасно! Тялото й трепереше неудържимо. Джеймс Стюарт беше едновременно изненадан и очарован. Как е могъл чичо му да лиши Арабела от това преживяване? Да не би да е един от онези глупаци, които смятат, че трябва да любят собствената си съпруга по начин, различен от онзи, по който любят другите жени? Сигурен беше, че не е така! Той надвеси лице над нейното.
— Доставих ли ти удоволствие, сладка моя? — попита я той, макар да знаеше какъв ще бъде отговорът й. Тя кимна, със замъглен от страстта поглед, и той каза: — Значи дойде време и ти да ми доставиш удоволствие, Арабела. Отвори се за мен, моля те.
Тя го прегърна и с двете си ръце, привлече главата му към своята и го целуна. Езикът й се плъзна в устата му и погали неговия. Тя почувства как членът му я търси и се размърда, за да се намести по-удобно. Той обаче вкара в нея само върха на члена си. Озадачена, тя се отдръпна леко и го погледна въпросително.
— Нека да поиграем малко, сладка моя — каза той, а сините му очи дяволито блестяха. — Нека да видим кой от нас първи ще пожелае другия.
И устните му завладяха нейните. Мъжете, помисли си Арабела, са такива деца. А ето, че това дете приличаше на умно дяволче, което изпитва неудържимо влечение към женската плът. Той очакваше, че тя първа ще се предаде. Не. Тя ще му даде онова, което той не очаква, реши Арабела. Отговори страстно на целувката му. А той си мислеше, че я желае така, както никоя друга досега. Но тя нямаше да се предаде, усещаше го. Целувките им станаха още по-диви и Джеймс Стюарт разбра, че не може повече да издържа на напрежението. Бавно, много бавно, той влезе в нея, като нададе стон на облекчение. Тихият й смях запали още повече желанието му. Движенията му бяха умели, възбуждащи и скоро тя беше тази, която викаше, неспособна да скрие нуждата от освобождение на страстта. Когато той най-после я удовлетвори, главата й немощно се отпусна на една страна, а дишането й беше толкова леко, че той се запита дали не я е убил.
Докато лежеше, напълно задоволена и дори изтощена, с тяло, притиснато в това на краля, Арабела мислеше за това, че най-после е получила отговор на въпроса си. И другите мъже, не само съпругът, можеха да доставят плътско удоволствие на жената. Но усещането беше различно. Тя харесваше Джейми, но между тях липсваше онази топлина, която сгряваше и нейното, и тялото на съпруга й след това. Тя и кралят нямаха нищо общо помежду си, освен задоволеното желание. Колкото и приятно да беше това за тялото й, липсваше любовта. Сърцето й беше самотно, толкова самотно, че изпитваше болка. Беше готова да заплаче горчиво, защото знаеше, че оттук нататък ще живее така, със съзнанието за своята самота. Сигурна беше, че „Грейфеър“ заслужава тази жертва. Нима не беше така?