Выбрать главу

В средата на май стигнаха до Шийн, където кралят ходеше на лов и се радваше на хубавото време. Фицуотър уреди оставането на Арабела, Лона и Маргарет в близкия женски манастир, като каза на майката игуменка, че са пропътували цяла Англия, за да уверят краля в своята преданост и да го помолят да затвърди правата им над „Грейфеър“. Фицуотър каза още, че Арабела е вдовица и няма много пари — тук Фицуотър бръкна дълбоко в джоба си и извади една сребърна монета, — но иска да даде на манастира каквото може да отдели.

— Добре е, че господарката ви знае каква власт има Бог над всички нас — каза майката игуменка. — Той ни учи, че няма нужда да събираме богатства тук, на Земята, че трябва да се грижим преди всичко за душата си. Вашата господарка, нейното дете сираче и вашите слуги са добре дошли в манастира.

— Казал си й, че съм вдовица? — Арабела беше изненадана.

— Да — отговори той спокойно. — Едва ли можех да й кажа истината, нали?

Лона се засмя, но господарката й я погледна строго и тя млъкна.

— Сега, когато вече съм тук — призна Арабела, — не знам как да получа аудиенция от краля.

— Попитай майка Мери Бийд — посъветва я Фицуотър. — Мисля, че тя знае. Тя е корава и мъдра жена.

— Нямате ли връзки? — попита я майката игуменка изненадана.

— Не и в този двор — отговори Арабела.

Майката игуменка повдигна въпросително вежди и опипа златното разпятие, което висеше на врата й. Очевидно чакаше обяснение.

— Баща ми беше братовчед на първия съпруг на кралица Елизабет Удвил, а майка ми беше братовчедка на кралица Ан Невил. Двете отраснали заедно. Крал Ричард уреди женитбата ми — обясни Арабела, като смесваше истината с лъжите на Фицуотър. — Съпругът ми беше шотландец и крал Джеймс ми даде препоръчително писмо.

Игуменката помисли малко и каза:

— Тук ще ви помогнат единствено връзките на баща ви, лейди Грей. Кралят не обича тъща си и мисля, че има добри причини затова. Но кралицата храни топли чувства към майка си. Брат ми, който е свещеник, е изповедник на кралицата. Чрез него ще помолим кралица Елизабет за аудиенция. Ако сте умна, детето ми, а мисля, че сте, след като сте предприели това пътешествие, младата кралица ще ви помогне. И двете сте майки и това ви свързва. Сигурно ще ви бъде от полза и това, че ви препоръчва шотландският крал.

Няколко дни по-късно всичко беше уредено. Кралицата щеше да приеме лейди Арабела Грей в Шийн на следващия ден, следобед.

— Нещата не биха могли да се уредят по-добре — каза Фицуотър. — Не е вероятно кралицата да познава сър Джаспър, нито пък да се свърже с него. Ще изложите случая си и ще спечелите съчувствието й.

— Но дали кралицата ще иска да ми помогне? — запита с тревога Арабела. — Какво ще стане, ако не ме хареса? Бременните жени са особено податливи на настроенията си, а говорят, че кралицата отново е бременна.

— Просто бъдете самата себе си! — посъветва я Фицуотър. — Кралицата знае какво е да бъдеш лишен от всичко, което обичаш и което е ценно за теб. Тя ще ви разбере по-добре от всеки друг, милейди.

Арабела се облече грижливо за аудиенцията си с кралицата. Беше взела със себе си само една рокля, която сега сметна за подходяща. Тя беше от тъмносиня коприна, с ниска талия и широка яка — шал, украсена със сребрист брокат. Деколтето разкриваше цепнатината между гърдите й, но беше прекалено скромно по каквито и да било стандарти. Косата й беше сплетена на плитка и прибрана нагоре. Изглеждаше съвсем като уважавана вдовица на благородник.

— Оставете детето при мен — каза й майката игуменка. — Тя ще си играе с котенцата, а сестра Мери Грейс пече медени курабийки.

Арабела се страхуваше, че Маргарет може да се уплаши, ако я оставят сама, но момиченцето доверчиво хвана мършавата игуменка за ръка и двете се отдалечиха.

— Е, това е една грижа по-малко — каза Лона, която щеше да придружи господарката си в двора.

Вчесаха гривите на конете, загладиха косъма им. И тръгнаха по пътя, който водеше към Шийн. Откакто кралят беше отседнал в замъка, пътят беше много оживен. По него непрекъснато сновяха хора и коне. Лона беше ококорила широко очи и се оглеждаше любопитно във всички посоки, но Арабела яздеше с поглед, вперен право напред. За хиляден път обмисляше какво и как да каже на кралицата и нищо не можеше да отвлече вниманието й. За нейна изненада, всичко се оказа далеч по-лесно, отколкото си го беше представяла.