Елизабет от Йорк беше млада жена. Лицето й имаше нежни черти и мило изражение. Очите й бяха сини и красиви. Тя прие гостенката в малка частна градинка, защото следобедът беше топъл и приятен. С нея имаше само една придворна дама, която беше особено дискретна. Тя се наведе над ръкоделието си и усърдно заработи с иглата. Нито веднъж не вдигна поглед към гостенката на господарката си. Арабела коленичи покорно пред кралицата, която й каза да се изправи и да изложи случая си. Свещеникът, който беше завел Арабела, също остана до нея. Тя целуна ръка на кралицата и едва тогава се изправи. Изложи подробно затрудненията, в които се намираше, и внимателно обясни в какво точно се състоят те. Завърши с думите:
— Виждате, мадам, че ако успея да изложа случая на Негово величество и получа неговото одобрение, мога да си върна дома и да се погрижа за хората си. Те не разбират нищо от случилото се и са изплашени. Аз обаче съм жена, която не е от особена важност, Ваше величество. Ако не беше братът на игуменката, аз, тъй като нямам средства, нямаше да мога да си уредя аудиенция дори с вас, въпреки многото писма, които нося. Искам само да бъдат потвърдени правата ми, както и тези на дъщеря ми Маргарет, за да се върна спокойна у дома. Обичам тихия живот в провинцията.
— Защо съпругът ви не е с вас, лейди Грей? — запита кралицата, изпълнена с любопитство.
— Разведох се със съпруга си, мадам. Той се закле, че ще ми помогне да си върна „Грейфеър“, но не го направи. Закле ми се, че ще помоли крал Хенри да намери съпруг за дъщеря ни и че ще я даде в домакинството на този бъдещ съпруг, когато тя навърши шест години, а после изведнъж започна да говори за брак с графовете Хоум или Хепбърн.
— Вие притежавате силен характер, лейди Грей — отбеляза кралицата, леко шокирана. — Съпругът ви не се ли противопостави на развода?
— Крал Джеймс повярва в справедливостта на каузата ми, мадам, а той е племенник на съпруга ми — отговори Арабела, което не беше точно отговор на въпроса на кралицата. — Помогна ми и архиепископът на „Сейнт Андрюз“. Не ми беше лесно да взема това решение, мадам. Аз обичах съпруга си.
— Това означава, че изпитвате два пъти по-силна болка, лейди Грей — отговори Елизабет от Йорк. — Аз по-добре от всеки друг разбирам колко боли, когато загубиш всичко, което обичаш. Когато това се случи с мен, аз не можех нищо да направя. Зависех от милостта на хората, които трябваше да разрешат проблемите ми. Вие сте много смела и се опитвате сама да постигнете онова, което желаете. Възможно най-бързо ще предам молбата ви на съпруга си и ще ви уредя аудиенция с него.
— На кого ще уредиш аудиенция, Бет?
Хенри Тюдор беше влязъл в градината на кралицата и беше дочул последните й думи. Лицето му беше извънредно сериозно, а фигурата му вече беше леко прегърбена от многото грижи и отговорности. Имаше дълъг и силно издаден напред нос. Очите му бяха безжизнени, в тях не се отразяваха никакви чувства. И все пак погледът му поомекна, когато очите му се спряха върху лицето на кралицата. Елизабет се изправи и леко се поклони на съпруга си.
— Това е лейди Арабела Грей, милорд. Тя има нужда от помощта на Ваше величество.
— Искате да получите аудиенция, мадам? Говорете, слушам ви — каза кралят на Арабела, която направи дълбок реверанс и му подаде писмото на Джеймс Стюарт.
Арабела разказа още веднъж историята си. Когато тя приключи разказа си, кралят каза:
— Гранична крепост като вашата, колкото и да е малка, има нужда от мъж.
Хенри Тюдор прегледа набързо пергамента, а после го подаде на слугата си. Смътно си спомни, че беше получил писмо от шотландския крал, в който беше отправено същото искане.
— Аз имам мъж, сир — отговори Арабела. — Фицуотър, който заемаше поста капитан и по времето на баща ми, отговаря изцяло за крепостта, откакто татко беше убит преди седем години. Роуън, синът му, е готов да заеме поста веднага щом той бъде освободен. Крепостта е малка, сир, но семейството ми винаги е било предано на Англия и на английските крале.
— Сър Джаспър Кийн също е предан на Англия — каза Хенри Тюдор, любопитен да види каква реакция ще предизвикат думите му. Не остана разочарован.
— Джаспър Кийн е преди всичко верен на себе си, сир! — извика гневно Арабела. — Той е убил една шотландска благородничка, а после отказа да се бие, за да удовлетвори честта на нейния годеник. Поиска убежище от църквата, скри се зад полите на възрастния свещеник, за да спаси кожата си. И така постави „Грейфеър“ в опасност. Неговите действия ме поставиха в това затруднено положение. Женитбата му с майка ми беше истински скандал. Той е отговорен за нейната смърт. Джаспър Кийн предаде крал Ричард, за да заграби собствеността ми. Не вярвам човек, благороден като вас и с безупречна репутация като вашата, да има приятел като сър Джаспър. Не вярвам, че ще наградите този черен гарван за лошите му постъпки!